— Кой? — попита бързо Нинив. — Ако имаш предвид някой лорд, някой от Върховните лордове, не забравяй, че все още не разполага ме с никакво доказателство, докато не ги издирим.
Айлюин така се разсмя, че чак се задави.
— Момиче, никой от Блатото не познава нито Върховен, нито никакъв лорд. Ще ви доведа Джюйлин Сандар. Той е ловец на крадци. Най-добрият. Не знам как е в Андор, но тук един ловец на крадци работи повече за хора като мен и вас, отколкото за лорд или търговец, и при това взима по-ниска цена. Джюйлин може да издири тези жени, стига да могат да се намерят, и ще ви върне нещата, без да ви се налага дори да се приближавате до тези Мраколюбци.
Нинив се съгласи, сякаш не беше напълно убедена, и Айлюин завърза на обувките си чифт дървени платформи — токове, така ги нарече — и бързо излезе. През едно от кухненските прозорчета Егвийн я изгледа как излиза от двора.
— Добре се учиш за Айез Седай, Марим, няма що — промълви тя, извръщайки се от прозореца. — Подвеждаш хората не по-зле от Моарейн.
Лицето на Нинив пребледня.
И изведнъж Елейн стана и зашлеви Егвийн през лицето. Егвийн беше толкова зашеметена, че успя само да зяпне.
— Отиде твърде далече — каза й рязко златокосата. — Твърде далече. Трябва да живеем заедно, иначе със сигурност ще загинем заедно! Ти каза ли на Айлюин истинското си име? Нинив каза на жената това, което можехме — че търсим Мраколюбци, и това беше достатъчно рисковано, да се свържем с Мраколюбци. Каза й, че те са опасни, че са убийци. Да не искаше да й каже, че са Черна Аджа? В Тийр? Ти би ли заложила всичко, че Айлюин ще премълчи дори и това, което тя й каза?
Егвийн боязливо отърка брадичката си. Елейн имаше здрава ръка.
— Не съм длъжна да ми харесва, че го правим.
— Знам — въздъхна Елейн. — И на мен не ми харесва. Но сме длъжни да го правим.
Егвийн обърна гръб и се загледа през прозореца към конете. „Знам, че сме длъжни. Но не съм длъжна да ми харесва.“
Глава 49
Буря в Тийр
Егвийн най-после се върна при чая си на масата. Елейн беше права — наистина бе отишла твърде далеч, но не можеше да си наложи да се извини и трите седяха мълчаливо. Скоро Айлюин се върна с някакъв мъж, дългуч на средна възраст, който сякаш беше издялан от старо дърво. Джюйлин Сандар си постави токовете до вратата и закачи на една кука широката си конична сламена шапка. Щит „мечотрошач“, — почти като на Хюрин, но с къси прорези от двете страни висеше на колана на кафявия му сюртук и освен това носеше тояга, висока почти колкото него, но не по-дебела от палеца му и направена от същото светло чворесто дърво като остените на коларите. Късо подстриганата му черна коса лежеше сплъстена на темето му. Подвижните му тъмни очи като че ли забелязваха и отбелязваха всяка подробност из стаята. И всеки присъстващ в нея. Егвийн можеше да се обзаложи, че той огледа Нинив два пъти и поне според нея липсата на реакция от нейна страна беше досадна. Бе очевидно, че и тя го забеляза.
Айлюин му махна с ръка да седне до масата и той загърна маншетите си, поклони се на всяка поотделно и седна, като опря тоягата до рамото си, без да проговори, докато сивокосата жена не приготви нов чай и всички не отпиха от чашите си.
— Мама Гуенна ми каза за проблема ви — каза той тихо и остави чашата си на масата. — Ще ви помогна, стига да мога, но Върховните лордове може скоро да ми възложат някаква тяхна работа.
Едрата жена изсумтя.
— Джюйлин, откога почна да се пазариш като някой дюкянджия, който гледа да вземе цена на коприна за лен? Недей да ми казваш, че не знаеш кога Върховните лордове ще те извикат, преди да са го сторили.
— Не казвам това — отвърна й той с усмивка, — но добре знам, когато видя хора по покривите нощем. Само с крайчеца на окото си — могат да се крият като морска игла в тръстика — но движението го мернах. Никой още не се е оплакал от грабеж, но отсам стените действат крадци и човек може да си плати вечерята с това. Ти запомни какво ти казвам. Няма да мине и седмица и ще ме привикат в Камъка, щото банда крадци е нахлула я в къща на богат търговец, я в замъка на някой лорд. Бранителите може да пазят улиците колкото си щат, но наложи ли им се да проследят крадци, все викат ловец на крадци, и най-вече моя милост. Не гледам да си вдигам цената, но каквото трябва да направя за тези хубави жени тука, трябва да го свърша скоро.