— Вярвам, че говори истината — каза неохотно Айлюин. — Той е готов да ти каже, че луната е зелена и водата бяла ако това ще му донесе целувчица, но за други неща лъже по-малко от другите мъже. Може да се каже, че е най-честният мъж тук в Блатото. — Елейн запуши устата си с шепа, а Егвийн едва се въздържа да не прихне. Нинив седеше невъзмутима, но явно нетърпелива.
Сандар изгледа с гримаса старата жена, но очевидно реши да не обръща внимание на думите й. Усмихна се на Нинив.
— Ще ви призная, че съм много любопитен за тези крадци. Познавал съм една-две крадли, както и банди обирджии, но никога не бях чувал за женска банда крадци досега. А и дължа някои услуги на Мама Гуенна. — Очите му сякаш отново опипваха Нинив оценяващо.
— Какво взимаш? — попита го рязко Нинив.
— За връщане на откраднати вещи — отвърна той енергично — искам една десета от цената на това, което връщам. За да издиря някого, взимам по един сребърник на човек. Мама Гуенна каза, че откраднатите неща били с малка стойност, освен за вас самите, госпожо, тъй че ви предлагам да изберете това. — Отново се усмихна: зъбите му бяха много бели. — Изобщо не бих взел пари от вас, само дето братството няма да погледне с добро око на това, но ще ви взема възможно най-малкото. По един-два медника, не повече.
— Познавам един ловец на крадци — каза му Елейн. — От Шиенар. Много достоен мъж, впрочем. Освен мечотрошач носи и меч. Вие защо нямате?
Сандар се сепна за миг, а после сякаш се ядоса на себе си, че го е показал. Или не беше схванал намека й, или бе решил да го пропусне край ушите си.
— Вие не сте тайренки. Чувал съм за Шиенар, госпожо, приказки за тролоци и как всеки мъж там бил воин. — Усмивката му подсказваше, че според него тези приказки минават само пред децата.
— Верни са — каза Егвийн. — Или поне в голяма степен. Била съм в Шиенар.
Той примигна и продължи.
— Аз не съм лорд нито някой богат търговец, дори войник не съм. Бранителите не притесняват много чужденците затова, че носят мечове — освен ако не смятат да останат задълго, разбира се — но мен биха ме напъхали в килия под Камъка. Има си закони, госпожо. — Ръката потърка тоягата, като че ли неволно. — Мисля, че се справям доста добре и без меч. — Усмивката му отново се насочи към Нинив. — А сега, ако можете да ми опишете тези неща…
Млъкна, щом тя постави кесията си на ръба на масата и отброи тринадесет сребърника. Егвийн си помисли, че е избрала най-леките монети — повечето бяха тайренски и само една андорска. Амирлин им беше дала доста злато, но дори и то не можеше да им остане вечно.
Нинив погледна замислено в кесията, преди да я завърже наново и да я постави в торбичката на кръста си.
— Имате да намерите тринадесет жени, господин Сандар, и ще получите още толкова сребро, когато го направите. Вие ги намерете, а ние ще си върнем имуществото сами.
— Но аз това ще го направя за по-малко — възрази той. — И няма нужда от допълнително възнаграждение. Взимам толкова, колкото взимам. Не се бойте, че ще ви взимам горница.
— От това наистина няма защо да се боите — съгласи се Айюлин. — Казах, че човекът е честен. Просто не му вярвайте, ако ви каже, че е влюбен във вас.
Сандар я изгледа ядосан.
— Аз плащам, Сандар — каза твърдо Нинив, — и аз избирам какво да купя. Съгласен си ли да намериш тези жени и нищо повече? — Изчака, докато той кимне неохотно, и продължи. — Може да са заедно, но може и да не са. Първата е от Тарабон. Малко по-висока е от мен, струва ми се, с тъмни очи и светла коса с меден цвят, която носи на многобройни малки плитчини, по тарабонската мода. Някои мъже сигурно биха я сметнали за хубава, но тя не би го приела като комплимент. Има стиснати, злобни устни. Втората е от Кандор. Има дълга черна коса с бял кичур над лявото ухо и…
Имена не спомена, но Сандар и не попита за имена. Имената се сменят най-лесно. Усмивката му бе изчезнала, след като сега говореха по работа. Тринадесет жени му описа тя, а той слушаше напрегнато и когато описанието и свърши, Егвийн можеше да се закълне, че е в състояние да повтори всичко дума по дума.
— Мама Гуенна може да ти го е казала — заяви Нинив, — но аз ще го повторя. Тези жени са по-опасни, отколкото можете да си представите. Вече над дванадесет души са погинали от ръцете им, доколкото ми е известно, а няма да се изненадам, ако това се окаже само една капка от кръвта по ръцете им. — Тук и Сандар, и Айлюин примигнаха. — Ако разберат, че разпитваш за тях, ще загинеш. Ако те хванат, ще те принудят да кажеш къде сме ние и Мама Гуенна най-вероятно ще загине с нас. — Сивокосата жена гледаше невярващо. — Повярвайте ми! — настоя решително Нинив. — Повярвай го, Сандар, иначе ще си взема сребърниците и ще потърся някого с повече ум в главата!