Мат изтича до едно от прозорчетата и надникна навън. Сред дрезгавия блясък на светкавиците за кратко се мерна мокър каменен кей. Той измъкна втората кесия със злато от джоба си и я подхвърли на Дерне. „Да е чувал някой за речен капитан, който да не залага на зарове!“
— Почти навреме — изръмжа младежът. „Светлината дано даде да не съм закъснял много.“
Беше напъхал всичките си резервни дрехи и одеялото в голямата кожена торба, а за нея беше завързал рулото с фойерверките. Сега метна импровизираните дисаги на рамо. Наметалото му ги покри и остана малко да зее отпред. По-добре беше той да се намокри, отколкото фойерверките. Той можеше да се изсуши и да стане като нов, но опитът с една от ценните му придобивки го бе убедил, че фойерверките не могат. „Май бащата на Ранд излезе прав.“ Мат винаги беше смятал, че Селският съвет не иска да пали фойерверките в дъждовно време само защото гледката е по-красива в ясна нощ.
— Ти не смяташ ли вече да продадеш тези неща? — Том тъкмо намяташе веселчунското си наметало и го нагласяваше върху кожените калъфи на лютнята и флейтата.
— Не и преди да съм разбрал как действат, Том. Освен това помисли си каква веселба ще настане, ако ги запаля всичките.
Веселчунът потръпна.
— Стига да не ги запалиш наведнъж, момче. Стига да не ги хвърлиш в някое огнище по време на вечеря. Като те гледам как неразумно се държиш с тях, направо не издържам да стоя край теб. Пак имаш късмет, че капитанът не ни изхвърли от кораба още преди два дни.
— Ни би го направил — засмя се Мат. — Не и докато втората кесия не беше в ръчичките му. А, Дерне?
Дерне подхвърляше кесията в дланта си.
— Досега не попитах, но вече ми дадохте златото и обратно няма да си го вземете. Я кажете, за какво беше всичко това? Това опустяло бързане?
— Един облог, Дерне. — Мат се прозя силно и вдигна тоягата да тръгва. — Облог.
— Облог! — Дерне зяпна издутата кесия. Другата, също като нея, лежеше заключена в ковчежето му. — В такъв облог трябва да е заложено цяло проклето кралство!
— Много повече — отвърна Мат.
Дъждът шибаше по палубата толкова силно, че той едва виждаше краката си, а ревът на бурята беше толкова яростен, че заглушаваше дори мислите му. Но все пак успя да различи светлини по улиците. Там нагоре щяха да се намерят ханове. Капитанът не бе излязъл на палубата да види как слизат, нито някой от екипажа бе останал под проливния дъжд. Мат и Том пристъпиха сами на каменния пристан и тръгнаха към най-близката улица.
Мат изруга, когато ботушите му затънаха в калта, но не можеше да направи нищо освен да продължи напред. Въздухът миришеше на риба.
— Ще намерим някой хан — каза той високо — и после ще изляза навън да поогледам.
— В това време? — извика Том в отговор. Дъждът се стичаше обилно по лицето му, но веселчунът гледаше да запази покрити повече инструментите, отколкото лицето си.
— Комар може да е напуснал Кемлин преди нас. Ако е разполагал с добър кон вместо крантите, които яздехме ние, може вече да е отпрашил от Арингил и да ни е изпреварил с цял ден, а не знам колко сме успели да наваксаме с този идиот Дерне.
— А, защо, пътуването беше бързо — отвърна Том неуверено. — „Гълъб“ си заслужава името.
— И така да е, Том, дъжд или не, трябва да го намеря преди той да е намерил Егвийн, Нинив и Елейн.
— Някой друг час повече нищо няма да промени, момче. В град като Тийр има стотици ханове. И може би още повече извън крепостните стени, а някои от местенцата са толкова малки, с по десетина стаи за гости, толкова малки, че няма и да ги забележиш, ако минеш покрай тях. Седмици ще минат, докато ги претърсиш всички. Но същото важи и за Комар. Можем цяла нощ да прекараме под дъжда. Бих се обзаложил срещу всичките монети, които са ти останали, че Комар няма да е навън.
Мат поклати глава. „Малко ханче с десетина стаи.“ Преди да напусне Емондово поле, най-голямата сграда, която бе виждал, беше ханът „Виноструй“, а там нямаше и десет стаи за гости. „Светлината да ме изгори, понякога си мисля, че изобщо не биваше да напускаме Емондово поле.“ Но Ранд със сигурност трябваше, а Егвийн вероятно щеше да умре, ако не бе заминала за Тар Валон. „А сега пък може да умре тъкмо защото замина.“ Той също вече не би се върнал във фермата. С кравите и овцете не можеш да играеш на зар. Но Перин все още имаше възможност да се върне у дома. „Прибери се у дома. Перин — помисли си той — Прибери се у дома, докато все още можеш.“ Тръсна глава. „Глупак! Защо пък той да иска?“ Помисли си за топло легло, но изхвърли тази мисъл от главата си. „Все още не.“