Още на втората крачка го видя. Едрият мъж беше наметнат със зелен сюртук със сини ивици по бухналите ръкави, но все пак беше Комар, с късо подкастрената черна брада, белия кичур на брадичката и всичко останало. Седеше на един от тукашните странни столове с ниски облегалки край маса в другия край на помещението, друсаше кожена чаша със зарове и се усмихваше на човека срещу себе си. Човекът беше с дълго палто и торбести гащи и не се усмихваше. Беше забил поглед в монетите върху масата, сякаш съжаляваше, че не може вече да си ги прибере в кесията. До лакътя на Комар имаше още една чаша за зарове.
Комар обърна чашата и се разсмя още преди заровете да спрат.
— Кой е следващият? — извика той гръмко и придърпа залога към себе си. Вече бе натрупал внушителна купчина сребро. Сложи отново заровете в чашата и я разклати. — Сигурно ще се намери още някой да си опита късмета? — Изглежда, такъв нямаше, но той продължи да клати чашата в ръката си.
Не беше трудно човек да отличи ханджията, въпреки че в Тийр, изглежда, нямаха навик да носят престилки. Дрехата му беше в същите тъмносини оттенъци като на всички ханджии, с които Мат бе разговарял тази нощ. Шишкав мъж, макар и не колкото Лоупър и с по-малка гуша от неговата. Седеше сам до една от масите, лъскаше свирепо една калаена кана и поглеждаше през помещението към Комар, макар да отбягваше очите му. Някои от посетителите също го поглеждаха накриво, но и те избягваха да срещнат погледа му.
Мат потисна първоначалния си подтик да се втурне към Комар, да го халоса с тоягата по главата и да го разпита къде са Егвийн и другите. Нещо тук не беше съвсем наред. Комар беше първият мъж, когото бе видял тук да носи меч, но начинът, по който го поглеждаха хората, говореше, че страхът им не е заради меча му. Дори прислужничката, която му донесе нова чаша вино — за награда за което я ощипаха — му се изсмя някак нервно.
„Премисли го от всички страни — каза си Мат уморено. — Половината беди, в които се въвличаш, идат от това, че не го правиш. Трябва да мислиш.“ Но умората сякаш беше натъпкала главата му с вълна. Той даде знак на Том и двамата пристъпиха към ханджията, който ги изгледа подозрително, докато сядаха.
— Кой е онзи мъж с белия кичур на брадата? — попита Мат.
— Не сте от града, нали? — попита на свой ред ханджията. — И той е чужденец като вас. Никога не съм го виждал, но пък виждам що за птица е. Някакъв чуждоземец, дошъл тук и спечелил добре от търговията си. Достатъчно богат търговец, за да може да си позволи да носи меч. Но това не му дава право да се държи така с нас.
— Щом не си го виждал преди — каза Мат, — откъде знаеш, че е търговец?
Ханджията го изгледа така, сякаш бе чул най-тъпия въпрос.
— Палтото му виж, човече, и меча. Щом е отдалече, не може да е лорд или военен, затуй трябва да е богат търговец. — И той поклати глава, удивен колко глупави са чужденците. — Идват при нас да си пъхат носовете в работите ни и да закачат момичетата пред очите ни, но този не ще да е дошъл за това. Аз като отида в Блатото, не играя с някой рибар на комар за медниците му. И когато прескоча в Тавар, не залагам на зарове със селяни, дошли да си продадат зърното. — Залъска още по-свирепо каната в ръцете си. — Ама какъв късмет има! Сигурно така е натрупал състоянието си.
— И все печели, а? — Мат се прозя, зачуден как ли би вървял зарът му с противник с късмет като неговия.
— Понякога губи — промърмори ханджията, — когато залогът е няколко сребърни петака. Понякога. Но само да се натрупа до сребърна марка… Не по-малко от дузина пъти тази нощ, видях го с очите си, да печели на „Корони“ с три корони и две рози. И още толкова пъти на „Отгоре“, само шесторки, и на „Компас“, с три шестици и една петорка на всяко хвърляне. При такъв късмет, да ви кажа, Светлината да го грее дано, и всичко хубаво, ама да играеше поне с търговци, както си му е редът. Как може човек да има такъв късмет?
— Фалшиви зарове, с тежест — каза Том и се разкашля. — Когато иска да е сигурен, че ще спечели, използва зарове, които се обръщат на една и съща страна. Достатъчно е хитър, за да не са нагласени за най-печелившото хвърляне — народецът става подозрителен, ако винаги хвърляш „крал“. — Той вдигна вежда към Мат. — Комбинацията, която е почти невъзможно да бъде бита. Но не може да промени това, че те винаги показват една и съща страна.