— Чувал съм за такива — промълви замислен ханджията. — Иллианците ги използвали, разправят. — После поклати глава. — Но и двамата използват една и съща чаша и зарове. Не може да бъде.
— Донеси ми две чаши за зарове — каза му Том. — И два комплекта зарове за всяка. Корони или точки, няма значение, стига да са еднакви.
Ханджията го погледна намръщено, но стана — помъквайки благоразумно каничката със себе си — и скоро се върна с две кожени чашки. Том изсипа петте костени кубчета от едната на масата пред Мат. Било с точки или със символи, всички комплекти зарове, които Мат беше виждал, бяха или от кост, или дървени. Тези бяха с точки. Той ги вдигна и погледна навъсено Том.
— Нещо трябва да видя ли?
Том изсипа зарчетата от другата чаша в шепата си и после, почти толкова бързо, че човек да не може да проследи движението му, ги върна обратно и обърна чашката с тях с дъното нагоре върху масата.
— Сложи белег на всяко от тях, момче. Нещо малко, но колкото да знаеш, че са белязани.
Мат и ханджията се спогледаха озадачени. После и двамата погледнаха обърнатата с дъното нагоре чаша под ръката на Том. Досещаше се, че Том се кани да им покаже някой номер — веселчуните винаги правеха разни невъзможни неща, като гълтане на огън и измъкване на копринен плат от въздуха, — но не разбираше как Том ще може да направи какъвто и да било фокус, след като го следи толкова отблизо. Извади ножчето си, драсна по една чертичка на всеки зар, точно през средата на шестиците и каза:
— Добре. Хайде покажи ни фокуса си.
Том взе зарчетата и ги постави на една стъпка встрани от ръката си.
— Виж за белезите си, момче.
Мат се намръщи. Ръката на Том продължаваше да стои върху обърнатата кожена чашка; веселчунът не беше я премествал, нито бе доближавал заровете на Мат до нея. Вдигна заровете… и примигна. На никой от тях нямаше белег. Ханджията ахна.
Том им показа другите пет зара.
— Твоите белези са на тия. Точно това прави Комар. Това е детска игра, най-проста, макар да не допусках, че ще има толкова ловки пръсти за нея.
— Май в края на краищата не ми се ще да играя на зарове с теб — промълви удивен Мат. Ханджията беше зяпнал в заровете. — Извикай Стражата, или както там я наричате — подкани го Мат. — Арестувайте го. — „В килията няма да може да убие никого. Да, но ако вече са мъртви?“ Мъчеше се да не се вслушва във вътрешния си глас, но той настоя. „Тогава ще се погрижа да го видя мъртъв, както и Гебрил, каквото и да ми струва това! Но те са живи, огън да ме гори! Не може да са загинали!“
Ханджията поклати глава.
— Аз ли? Аз да посоча този търговец на Бранителите? Ами те няма и да ги погледнат пустите му зарове. Само една дума да им каже и ще ме оковат и ще ме пратят да чистя каналите при Пръстите на Дракона. Може на място да ме съсече и Бранителите ще кажат, че съм си го заслужил. А, не. Може би просто ще се махне след известно, време.
Мат го изгледа кисело.
— Ако аз го издам става ли? Ще извикаш ли тогава Стражата или тия ваши Бранители?
— Нищо не разбираш. Ти си чужденец. Той може да е отдалеч, но е богат човек, важен.
— Почакай тук — обърна се Мат към Том. — Не смятам да го оставя да се добере до Егвийн и другите, каквото и да ми струва. — Прозя се и стана.
— Чакай, момче — извика Том след него, невисоко, но настоятелно. Веселчунът се надигна от стола си. — Огън да те гори, не знаеш в какво се забъркваш.
Мат му махна да седне и се приближи до Комар. Никой друг от присъстващите не бе приел предизвикателството му и той погледна Мат с любопитство, когато младежът подпря тоягата си на масата и седна срещу него.
После огледа преценяващо палтото на Мат и се ухили злобно.
— Искаш медници ли да ми залагаш, селянино? Не си губя аз времето с… — И млъкна, когато Мат плесна тлъста андорска жълтица на масата и се прозя срещу него, без да го прикрива. — Не си разговорчив, селянино, но макар нравът ти да се нуждае от изправяне, златото говори само и няма нужда от добро възпитание. — Разтърси кожената чаша в ръката си и пръсна заровете на масата. Закикоти се още преди заровете да спрат да се въртят. Те спряха и показаха три корони и две рози. — Това не можеш го надмина, селянино. Може пък да имаш още от това злато, скрито по дрипите ти, а? Какво си направил? Господаря си ли обра?
Посегна за заровете, но Мат го изпревари. Комар го изгледа сърдито, но го остави да вземе чашата. Ако и двете хвърляния бяха еднакви, щяха да хвърлят отново, докато единият спечели. Мат се усмихна и заразбърква заровете. Не беше мислил да дава на Комар възможност да ги подмени. Ако хвърлеха една и съща комбинация три-четири пъти поред — абсолютно една и съща всеки път, — дори и тези техни Бранители щяха да се вслушат. Цялата дневна щеше да види; хората трябваше да подкрепят думите му.