Той пръсна заровете върху масата. Отскочиха странно. Той усети… нещо… да се помръдва. Като че ли късметът му беше подивял. Стаята сякаш закръжи около него, закачена с нишки към заровете. Те се успокоиха. Пет корони. Очите на Комар щяха да излязат от орбитите си.
— Ти загуби — промълви тихо Мат. Щом късметът му беше стигнал до такава крайност, може би беше време да го подбутне още малко. Някакъв гласец в тила му прошепна да помисли добре, но му беше омръзнало да го слуша. — Струва ми се, че късметът ти се е изчерпил, Комар. Ако си убил онези момичета, късметът ти съвсем е закъсал.
— Аз дори не съм намерил… — започна Комар, все още зяпнал в заровете, а после рязко вдигна глава. Лицето му бе пребледняло. — Ти откъде знаеш името ми?
Значи все още не ги е намерил, „Късмет, сладък късметец мой, остани с мен.“
— Върни се в Кемлин, Комар. Кажи на Гебрил, че не си могъл да ги намериш. Кажи му, че са мъртви. Каквото искаш му кажи, но напусни Тийр още тази нощ. Ако те видя отново, ще те убия.
— Кой си ти? — изломоти едрият мъж. — Кой?… — В следващия миг мечът му лъсна и той скочи.
Мат блъсна масата в него, тя се преобърна и той грабна тоягата си. Беше забравил колко едър е Комар. Брадатият мъж избута масата срещу него. Мат се прекатури заедно със стола си, едва удържайки тоягата, а Комар запокити масата настрана и мушна с меча към него. Мат изхвърли ходилата си напред, за да го удари в корема и да спре устрема му, и замахна неловко с тоягата, само колкото да отклони меча. Но я изпусна и сграбчи китката на Комар. Мечът бе само на педя от лицето му. Той изпъшка, превъртя се назад и изрита с всичка сила противника си. Очите на Комар се разшириха и той полетя над Мат и се срути по гръб върху една от масите. Мат напипа тоягата си и се изправи. Комар не помръдваше.
Едрият мъж се беше проснал по гръб на масата, раменете и главата му висяха безпомощно от ръба й. Мъжете, които седяха около масата, бяха скочили и се бяха отдръпнали на безопасно разстояние. Споглеждаха се уплашено.
Мечът на Комар лежеше съвсем близо до ръката му, но той не помръдна. Взря се обаче в Мат, когато той изрита меча встрани и коленичи да го огледа. „Светлина! Май си е счупил гръбнака!“
— Казах ти да се махаш, Комар. Късметът ти наистина се изчерпи.
— Глупак — изпъшка едрият мъж. — Ти да не… мислиш… че съм… единственият, който ги преследва? Те няма да… оживеят до… — Очите му се взираха в Мат, устата му остана отворена, но от нея не излезе нито звук. И никога вече нямаше да излезе.
Мат се взря в стъкления му поглед с напразната надежда да изкопчи още някоя думичка от мъртвия. „Кой друг, огън да те изгори? Кой? Къде са те? Късметът ми! Да ме изгори дано, къде се дяна късметът ми?“ Едва сега усети, че ханджията припряно го дърпа за ръкава.
— Трябва да се махаш оттук. Побързай преди да са дошли Бранителите. Ще им покажа заровете. Ще им кажа, че е бил някакъв чужденец, но висок. С рижа коса и сиви очи. Никой няма да пострада. Като мъжа, когото сънувах снощи. Не истински. Никой няма да го оспори. Той прибра парите на всички тук. Но ти трябва да се махаш. Хайде! — Всички останали старателно гледаха настрани.
Мат се остави да го извлекат надалече от мъртвия и да го избутат навън. Том вече го чакаше под дъжда. Стисна здраво Мат под мишницата и закуцука бързо по улицата, като непрекъснато се озърташе.
— Ти да не заспа бе, момче? Преди малко никак не изглеждаше заспал. Хайде, момче. Бранителите ще арестуват всеки чужденец на две улици околовръст, независимо от описанието на ханджията.
— Късметът е — заломоти Мат. — Разбрах го. Заровете. Късметът ми действа най-добре, когато нещата са… случайни. Като зара. Не толкова добре на карти. Лошо на камъчета. Много е подредено. Трябва да е случайно. Дори при боя с Комар. Бях престанал да влизам във всеки хан. В този влязохме случайно. Том, ако искам да намеря Егвийн и другите, трябва да започна да ги търся случайно, без никакъв ред.
— Какви ми ги приказваш? Човекът е мъртъв. Ако вече ги е убил… Какво пък, ти отмъсти за тях. Ако не е, си ги спасил. Ще тръгнеш ли най-после бързо, да опустее дано? Бранителите скоро ще довтасат, а те не са толкова учтиви, колкото гвардейците на кралицата.