Мат рязко дръпна ръката си.
— Той се изтърва, че все още не ги е намерил. Но каза също, че не бил единственият. Том, вярвам му. Гледах го в очите, истината казваше. Все още трябва да ги намеря, Том. А сега дори не знам кой ги преследва. Трябва да ги намеря.
Том затъкна огромната си прозявка с пестник и дръпна качулката на Мат да го предпази от дъжда.
— Не и тази нощ, момче. Аз трябва да поспя, ти също.
„Мокър съм. Капе ми по лицето.“ Главата му се въртеше. Почти заспиваше. И беше страшно уморен, макар да му се наложи да го помисли, за да го разбере.
— Добре, Том. Но щом се съмне, излизам да ги потърся.
Том кимна и се закашля.
Зората още не бе изгряла, но Мат се измъкна от кревата си и двамата с Том тръгнаха да претърсват всички ханове в Тийр. Мат започна да скита по улиците накъдето го поведеше настроението, без изобщо да търси ханове, като подхвърляше ези-тура и решаваше накъде да тръгне. Три дни и три нощи прави това и три дни и три нощи непрекъснато валеше дъжд, кога с гръмотевици, кога тих, но непрестанен и проливен.
Кашлицата на Том се усили, затова се налагаше да спира и да свири с флейтата, и да разказва приказки — в такова време не искаше да носи лютнята си. Въпреки кашлицата си настояваше да върви с Мат, а и мъжете наистина говореха с по-голяма охота с веселчуна. Късметът на Мат със заровете, изглежда, стана по-добър, откакто започна да се скита безцелно, макар винаги да се задържаше в един хан само колкото да спечели няколко монети. Никой от двамата не разбра нещо полезно. Слухове за война в Иллиан. Слухове за нахлуване в Майен. Слухове за нахлуване от страна на Андор и че Морският народ прекратявал търговията, и че войските на Артур Ястребовото крило се връщали от мъртвите. Слухове, че идвал Драконът. Мъжете, с които Мат хвърляше зарове, разказваха всеки слух също толкова мрачно, колкото и предния като че ли нарочно търсеха да чуят и да разкажат възможно най-мрачния слух. Но и шепот не чуха за това как биха могли да намерят Егвийн и другите. Ни един ханджия не беше виждал жени, отговарящи на техните описания.
Започнаха да го спохождат лоши сънища, несъмнено породени от всичките му тревоги. Егвийн, Нинив и Елейн, и някакъв непознат, с късо подстригана бяла коса, облечен в палто с бухнали ръкави с цветни ширити, като това на Комар, който се смееше и сплиташе около тях мрежа. Само дето понякога заплиташе мрежата за Моарейн, а друг път вместо мрежата държеше кристален меч, меч, които трепваше като слънце, щом го докоснеше. Понякога мечът го държеше Ранд. Неизвестно защо сънуваше Ранд много често.
Мат беше сигурен, че всичко това е защото не си отспива достатъчно и не ядеше, освен когато се сетеше, но не можеше да спре. Имаше да спечели един облог, повтаряше си той, и смяташе да го спечели на всяка цена, дори това да го убиеше.
Глава 50
Чукът
Когато пристигнаха в Тийр, беше топъл слънчев следобед; от локвите по каменния, кей се вдигаше пара и на Перин му се стори почти толкова влажно, колкото в Иллиан. Въздухът — миришеше на смола, на дърво и коноп — по-нататък на юг по реката се виждаха корабостроителници — и също така миришеше на подправки, на желязо и ечемик, на благоухания, на вина и на още стотици неща, които не можеше да отличи в общата смесица, повечето идващи откъм складовете зад кейовете. Когато за миг полъхна вятър откъм север, той долови и миризма на риба, но тя заглъхна с въздушния порив. Никакви миризми на нещо, подир което да тръгнеш на лов. Умът му се пресегна да докосне вълците, преди сам да осъзнае какво върши и да затръшне собствените си прегради. Напоследък го правеше много често. Вълци, разбира се, нямаше. Не и в град като този. Дощя му се да не е така… самотен.
Той изведе Стъпко на кея след Моарейн и Лан. Огромните очертания на Тийрския камък се простираха вляво от тях, потънали в сянка и наподобяващи планински рид въпреки величественото знаме на най-високата му точка. Не му се искаше да поглежда към Камъка, но беше невъзможно да извърнеш очи към града и да не го видиш. „Дали той вече е тук? Светлина, ако вече се е опитал да влезе в това, може и да е загинал.“ И всичко щеше да се окаже напразно.
— Какво трябва да намерим тук? — попита Зарийн зад него. Не бе престанала да задава въпроси; просто не го правеше в присъствието на Айез Седай и на Стражника. — Иллиан ни показа Сиви хора и Дивия лов. Какво толкова крие Тийр, че… някой така отчаяно се мъчи да ви задържи по-далече от него?