Той отстъпи една крачка, усетил внезапен страх. Никога досега не беше чувал този шепот. Четири пъти преди бе сънувал този сън дори сега можа да си го спомни; четири нощи, една след друга — и за първи път нещо се беше променило.
„Изкривените идат.“
Това беше друг шепот, от източник, който той знаеше, и щом го чу, подскочи, все едно че го бе докоснал мърдраал. Един вълк стоеше сред колоните, планински вълк, висок почти до кръста му, с рунтава сиво-бяла козина. Гледаше го напрегнато с очите си, жълти като неговите.
„Изкривените идат.“
— Не — изхриптя Перин. — Не! Няма да те пусна! Аз… ня…
Изпълзя от съня си и седна. Беше в колибата си, разтреперан от страх, студ и гняв.
— Няма да го направя — прошепна той дрезгаво.
„Изкривените идат.“
Мисълта прокънтя ясно в главата му, но не беше негова.
„Изкривените идат, братко.“
Глава 5
Бродещи кошмари
Перин грабна секирата и изхвърча навън. Беше бос и по ленена долна риза, но не усещаше студа. Луната къпеше облаците с белота. Повече от достатъчно светлина за очите му, повече от достатъчно, за да различи силуетите, изсипващи се през дърветата от всички страни, фигури, големи почти колкото Лоиал, но с лица изопачени от зурли и клюнове, получовешки глави с рога и перести гребени, прокрадващи се очертания, стъпващи с копита, лапи и тук-там с обути в ботуши нозе.
Отвори уста да извика за тревога и изведнъж вратата на колибата на Моарейн се отвори с трясък, а Лан изфуча навън с меч ръката и се развика:
— Тролоци! Събудете се, за живота си! Тролоци!
Отвърнаха му други викове. Хората заизлизаха от колибите си, повечето разсъблечени, но с готови мечове. Със зверски рев тролоците се втурнаха към тях. Посрещнаха ги викове: „Шиенар!“ и „Преродения Дракон!“
Лан, напълно облечен — Перин можеше да се обзаложи, че Стражникът изобщо не е спал — се хвърли сред тролоците, сякаш вълнените му дрехи бяха броня. Като че ли танцуваше от един към друг, мъж и меч се понесоха като вода или вятър и там, където Стражникът танцуваше, тролоците пищяха и загиваха. Моарейн също бе излязла в нощта и бе затанцувала своя Танц сред тролоците. Единственото й видимо оръжие беше тояжката й, но там, където шибнеше някой тролок, блясваше огнена ивица върху плътта му. Другата й ръка мяташе огнени топки, изсмукани от чистия въздух, и тролоците виеха, когато пламъците ги поглъщаха и ги събаряха на земята.
Едно дърво пламна от корен до корона, после друго, и още едно. Тролоците пищяха от внезапно лумналата светлина, но не преставаха да връхлитат и да размахват увенчаните си е шипове секири и закривените си мечове.
Изведнъж Перин забеляза Лейа — тя колебливо беше застанала на прага на колибата на Моарейн. Беше се хванала за гърлото. В светлината от лумналите дървеса той видя болката и ужаса, и погнусата на лицето й — беше отвратена от касапницата пред очите си.
— Скрий се! — извика й Перин. — Влез вътре и се скрий! — Тътнещият рев на битката и гибелта заглуши виковете му. Той се затича към нея. — Скрий се, Лейа! Заради любовта на Светлината, скрий се!
Един тролок се извиси над него — с жестоко закривен клюн на мястото на устата и носа. Черна грива и шипове го покриваха от раменете до коленете, стъпваше на ястребови нокти и размахваше странно закривен меч. Вонеше на пот, на мръсно и на кръв.
Перин се присви под замаха, изрева без думи и удари със секирата си. Разбираше, че би трябвало да е уплашен, но внезапността потисна страха му. Единственото, което имаше значение сега, бе да се добере до Лейа, да я спаси, а тролокът му се бе изпречил.
Тролокът рухна, изрева и зарита. Перин така и не разбра къде го беше ударил, дали умираше, или само беше ранен. Прескочи го, остави го да се тресе на земята, и се затича с препъване по склона.
Лумналите дървета мятаха зловещи сенки през долчинката. Една тръпнеща сянка край колибата на Моарейн изведнъж се оформи в туловище на тролок с козя муцуна и рога. Стиснало увенчаната си с шип секира, чудовището се бе завтекло надолу към сражаващата се гмеж… и изведнъж очите му се спряха на Лейа.
— Не! — извика Перин. — Светлина, о, не! — Камънаци се затъркаляха под босите му стъпала, той не усещаше раните. Секирата на тролока се надигна. — Лейааааааа!