Юно приличаше на човек, които се мъчи да измисли някакъв повод да напусне.
Моарейн изгледа Перин отегчено.
— Искаш да споделя с теб знанията, които трупам цял живот, за един следобед? Или за година да е? Ще ти кажа следното: внимавай със сънищата, Перин Айбара. Много внимавай със сънищата.
Той сведе поглед и измърмори:
— Внимавам аз. Внимавам.
А след това — тишина, която сякаш никой не искаше да наруши. Мин седеше, забила поглед в кръстосаните си глезени, но присъствието на Моарейн явно я беше поуспокоило. Юно стърчеше до стената, без да поглежда към никого. Лоиал до такава степен се забрави, че извади една книга и се опита да почете на смътната светлина. Тишината продължи дълго й съвсем не успокои Перин. „Не от Сянката в сънищата ми се боя. От вълците ме е страх. От вълците. Няма да ги пусна да влязат. Няма!“
Лан се върна и Моарейн се изправи нетърпеливо. Стражникът отговори на въпроса, изписан в очите й.
— Половината от тях си спомнят, че са сънували мечове през последните четири нощи. Някои си спомнят за място, с големи колони, а петима твърдят, че мечът е бил кристален или стъклен. Масема е видял Ранд да го държи нощес.
— Започва се — заяви Моарейн и отри енергично дланите си. Изведнъж сякаш се бе изпълнила с енергия. — Сега вече съм сигурна. Въпреки че все още бих искала да разбера как е напуснал незабелязан. Ако е преоткрил някой Талант от Приказния век…
Лан погледна Юно и едноокият трепна сепнато.
— Проклето да е, забравих, с тази приказка, да я тръшне, за прок… — окашля се и стрелна Моарейн с очи. Тя го изгледа в очакване и той продължи: — Исках да кажа… ъъ… проследих дирите на господаря Дракон. В онази затворена долина се е отворила нова пътека. Онова… земетресение е откъртило отсрещната стена. Трудно е за катерене, но човек може да прекара кон през процепа. Намерих повече дири горе, а оттам височината се заобикаля лесно — Той свърши и въздъхна тежко.
— Добре — каза Моарейн. — Добре че поне не е преоткрил как се лети или как да става невидим, или нещо друго от легендите. Трябва да го последваме бързо. Юно, ще ти дам достатъчно злато, за да стигнеш с останалите чак до Джеанна, а също така и името на един, който ще ти осигури още. Геалданците се пазят от чужденци, но ако стоите настрана, няма да ви закачат. Ще изчакате там, докато не ви пратя вест.
— Но ние ще тръгнем с вас — възрази той. — Всички сме се заклели да следваме Преродения Дракон. Не разбирам как толкова малко ще успеем да превземем една крепост, която никога не е падала, но с помощта на господаря Дракон, ще сторим това, което трябва.
— Е, значи сега сме „Хората на Дракона“ — засмя се отчаяно Перин, — „Камъкът на Тийр нивга няма да падне, докато не дойдат хората на Дракона.“ Ново име ли ни даде, Моарейн?
— Дръж си езика, ковачо — изръмжа Лан, вперил ледения си поглед в него.
Моарейн изгледа остро и двамата и те млъкнаха.
— Прощавай, Юно — каза тя. — Но трябва да пътуваме бързо, ако искаме да го настигнем. Ти си единственият шиенарец достатъчно здрав за тежка езда, а не можем да си позволим да изгубим дните, необходими на останалите, за да си възвърнат силите. Ще ти изпратя вест, когато мога.
Юно направи гримаса, но се поклони покорно, присви рамене и излезе да каже на другите.
— Е, аз пък тръгвам о вас, каквото и да ми кажеш — заяви решително Мин.
— Ти тръгваш за Тар Валон — каза й Моарейн.
— Няма да стане!
Айез Седай продължи спокойно, сякаш Мин изобщо не беше проговорила.
— Амирлинския трон трябва да бъде уведомена за случилото се, а аз не мога да разчитам, че ще намеря някого, на чиито пощенски гълъби да мога да се доверя. Или че Амирлин ще види някое писмо, изпратено от мен по гълъб. Пътят е дълъг и труден и не бих те пратила сама, ако имаше кой да те придружи, но ще ти осигуря пари и писма до хора, които могат да ти помогнат по пътя. Ще трябва обаче да яздиш бързо. Когато конят ти се умори, купи друг, открадни, ако трябва — но гледай да яздиш бързо.
— Нека Юно да отнесе съобщението ти. Той е здрав — ти го каза. Аз тръгвам след Ранд.
— Юно си има свои задачи, Мин. А нима мислиш, че един мъж може просто така да застане пред вратите на Тар Валон, за да поиска аудиенция с Амирлинския трон? Дори кралете чакат с дни, ако някой от тях дойде неканен, и се боя, че всеки шиенарец ще бъде оставен да тъпче пред портата с дни, ако не и цяла вечност. Да не говорим, че толкова необичайно събитие ще се разчуе из целия Тар Валон още преди да е залязло слънцето. Малко жени искат среща със самата Амирлин, но се случва, а когато се случи, предизвиква оживен коментар. Никой не бива да научи нещо повече от това, че Амирлинския трон е получила съобщение от мен. Животът й — както и нашият — може да зависи от това. Ти си тази, която трябва да отиде.