— Скоро ще стигнем в Тар Валон — каза Егвийн. — Там могат да го излекуват. Амирлин ще се погрижи за него. Тя ще се погрижи за всичко. — Каза го, без да поглежда към кожената торба в краката му. Другите две девойки също се стараеха да не поглеждат натам. Имаше някои тайни, от които и трите с радост щяха да се освободят.
— Конници — рече изведнъж Нинив, но Егвийн вече ги беше видяла. На ниския склон пред тях се бяха появили две дузини мъже, вятърът развяваше белите им плащове. Конниците завиха към тях.
— Чеда на Светлината — изрече Егвийн като проклятие. — Май се натъкнахме на твоята „буря“ и на „бедата“ на Хюрин.
Верин вече беше дръпнала юздите и бе хванала ръката на Хюрин, за да го спре да извади меча си. Егвийн докосна предния товарен кон и го спря точно зад пълничката Айез Седай.
— Оставете на мен разговорите, деца мои — каза спокойно Айез Седай и отметна качулката, разкривайки прошарената си коса. Егвийн не беше сигурна за възрастта на Верин — смяташе я за достатъчно възрастна, за да й бъде баба, но сивите кичури бяха единственият признак за напреднала възраст на Айез Седай. — И каквото и да правите, гледайте само да не ги ядосате.
Лицето на Верин излъчваше същото спокойствие като гласа й, но Егвийн си помисли, че Айез Седай пресмята разстоянието до Тар Валон. Сега върховете на кулите вече се виждаха, виждаше се и високият мост, достатъчно висок, за да могат да минават под него търговските кораби, сновящи по реката.
„Достатъчно близо, за да се види. Но твърде далече, за да помогне.“
В първия миг беше сигурна, че Белите плащове възнамеряват да ги нападнат, но водачът им вдигна ръка и конниците рязко дръпнаха юздите няма и на четиридесет крачки от тях. Вдигна се пушилка.
Нинив измърмори сърдито под нос, а Елейн изправи снага, изпълнена с кралско величие, сякаш се готвеше да нахока Белите плащове заради неучтивото им поведение. Хюрин не пускаше дръжката на меча си и изглеждаше готов да се хвърли между жените и Белите плащове въпреки приказките на Верин. Верин кротко махна с ръка пред лицето си да разсее пушилката. Наметнатите с бяло ездачи се пръснаха в полукръг, преграждайки им пътя.
Гръдните им брони и коничните шлемове блестяха лъснати и дори бронята по ръцете им блестеше ярко. На гърдите на всеки от мъжете грееше златното слънце. Някои от тях поставиха стрели на лъковете си, без да ги вдигат, но ги държаха в готовност. Водачът им изглеждаше млад мъж, но носеше под слънчевия изгрев на гърдите на плаща си два златни пискюла — белег за командирски ранг.
— Две тарвалонски вещици, освен ако нещо не греша, нали? — изрече младежът с крива усмивка. Очите му блеснаха нагло, сякаш бе разбрал някаква истина, която останалите бяха твърде глупави да схванат. — А с тях две глупачки и две палета, едното от които на носилка. — Хюрин настръхна, но ръката на Верин го задържа. — Откъде идвате? — попита заповеднически Белият плащ.
— Идем от запад — отвърна учтиво Верин. — Дръпнете се от пътя ни и ни оставете да продължим. Чедата на Светлината нямат власт тук.
— Чедата имат власт навсякъде, където е Светлината, вещице, а там, където Светлината я няма, ние я носим. Отговори на въпросите ми! Или трябва да ви заведа в лагера ни и да ви предам на Разпитвачите?
Не можеха да си позволят да забавят повече пристигането на Мат в Бялата кула. А по-важното — Егвийн трепна при тази мисъл — по-важното беше, че не можеха да позволят съдържанието на кожената торба да попадне в ръцете на Белите плащове.
— Вече ви отговорих — каза Верин, без да губи спокойствието си — и то по-учтиво, отколкото заслужавате. — Наистина ли смятате, че можете да ни спрете? — Някои от Белите плащове надигнаха лъковете си, сякаш бе изрекла заплаха, но тя продължи, без да повишава тон: — В някои земи можете и да властвате със заплахите си, но не и тук, в околностите на Тар Валон. Наистина ли вярвате, че точно тук ще ви се позволи да отведете Айез Седай?
Командирът се помръдна притеснен на седлото си, сякаш изведнъж размислил дали не би могъл да вземе думите си обратно. После погледна през рамо хората си — било за да се увери в поддръжката им, или защото се бе сетил, че го гледат — и викна:
— Не се боя от мраколюбските ви номера, вещице. Отговори ми, или ще отговаряш пред Разпитвачите. — Но гласът му не прозвуча толкова категорично, колкото му се искаше.
Верин отвори уста, канейки се да продължи кротката беседа, но изведнъж се намеси Елейн. Звънливото й гласче екна заповеднически: