— Аз съм Елейн, щерката-наследница на Андор. Ако не се отдръпнете веднага, ще се наложи да отговаряш пред кралица Мургейз, Бял плащ!
Верин изсъска раздразнено.
За миг Белият плащ изгледа девойката слисано, но след това се разсмя.
— Така ли мислиш? Май скоро ще разбереш, че Мургейз не питае вече толкова любов към вещиците, момиченце. Ако те взема от тях и те върна при нея, тя само ще ми благодари. Лорд-капитан Еамон Валда ще се зарадва много да може да си поговори с теб, щерко-наследнице на Андор. — Той вдигна ръка. Дали беше сигнал за хората му, Егвийн не разбра. Някои от тях стиснаха юздите.
„Нямаме повече време за чакане — реши Егвийн. — Няма да позволя да ме оковат отново!“ И се разтвори за Единствената сила. Беше просто упражнение и след дългата практика протичаше много по-плавно, отколкото когато се бе опитала за първи път. Докато го помисли, умът й се опразни от всичко останало, от всичко освен от една-едничка розова пъпка, носеща се сред празнотата. Тя самата бе розова пъпка, разтваряща се за светлината, разтваряща се за сайдар, женската половина на Верния извор. Силата я изпълни, застрашавайки да я помете. Беше все едно че си просмукан от светлина, от Светлината, че се сливаш със Светлината в миг на върховен екстаз. Тя се напрегна, за да не бъде премазана, и се съсредоточи върху земята пред коня на Белия плащ. Малко късче земя. Не искаше да убива никого. „Няма да ме заловите!“
Ръката на мъжа продължаваше да се вдига. И изведнъж земята пред него изригна с рев във фонтан от пръст и камъни. Конят му изцвили, вдигна се на задните си крака и мъжът се смъкна от седлото като чувал.
Още преди да е паднал на земята Егвийн премести очи към други от Белите плащове и земята избухна в нов малък взрив. Бела запристъпва настрани, но тя я овладя с юзди и колене, без дори да помисля за това. Все още обгърната от празнотата, се изненада от тътена на трето изригване — този път не беше нейно дело. После — четвърто. Смътно долови, че идат от Нинив и Елейн, и двете загърнати от сияния, които й подсказаха, че и те са прегърнали сайдар, че той е прегърнал тях. Аурата им бе невидима за всеки освен за жени, можещи да преливат, но резултатите бяха видими за всички. Взривовете разпръснаха Белите плащове във всички посоки, засипаха ги с прах и камъни, разтърсиха ги с гръмкия си тътен, конете им заскачаха като подивели.
Хюрин се заозърта отворил уста, не по-малко изплашен от Белите плащове, докато се мъчеше да удържи своя кон и товарните коне да не побягнат. Верин гледаше с широко отворени от изумление и гняв очи. Устата й заработи яростно, но каквото и да викаше, то се изгуби сред мощния грохот.
А после Белите плащове побягнаха — захвърляха лъковете си на земята и препуснаха в бесен галоп, сякаш Тъмния лично ги бе подгонил по петите. Всички, с изключение на младия офицер, който се мъчеше да се изправи. Беше се втренчил във Верин. Бялото на очите му казваше всичко. Пръст бе оцапала белия му плащ и лицето му, но той сякаш не забелязваше това.
— Хайде, убий ме, вещице — извика той разтреперан. — Давай. Убий ме, както убихте баща ми!
Айез Седай не го и погледна. Цялото й внимание беше насочено към спътничките й. Сякаш също забравили за командира си, бягащите Бели плащове изчезнаха зад полегатия хълм, на който се бяха появили. Конят на командира им избяга с тях.
Под свирепия поглед на Верин Егвийн остави сайдар да се оттече, бавно, неохотно. Винаги беше трудно, когато се налага да го пуснеш. Сиянието около Нинив също загасна — още по-бавно. Нинив гледаше навъсена изкривеното от бясна ярост лице на Белия плащ, сякаш той все още бе способен на някоя хитрина. Елейн изглеждаше потресена от това, което беше направила.
— Какво направихте… — започна Верин и спря, за да си поеме дъх. Осъдителният й поглед обхвана и трите млади жени. — Това, което направихте, е отвратително! Отвратително! Една Айез Седай не използва Единствената сила за оръжие освен срещу твари на Сянката или в най-краен случай, за да защити живота си, Трите клетви…
— Те бяха готови да ни убият — прекъсна я Нинив разгорещено. — Да ни убият или да ни отведат за изтезания. Той им даваше заповед.
— Това… не беше съвсем използване на Силата като оръжие, Верин Седай. — Елейн беше вдигнала брадичка, но гласът й прозвуча треперливо. — Ние не поразихме никого, дори не се опитахме да нараним някой. Разбира се…
— Недей да увърташ! — сопна се Верин. — Когато станете пълноправни Айез Седай — ако изобщо станете някога пълноправни Айез Седай, — ще бъдете обвързани да спазвате Трите клетви, но дори от новачките се очаква да правят всичко, така че да живеят все едно, че са обвързани.