— А той? — Нинив посочи офицера на Белите плащове, който продължаваше да стърчи край тях и ги гледаше слисан. Лицето й бе изпънато; изглеждаше не по-малко разгневена от Айез Седай. — Той се канеше да ни откара като пленнички. Мат ще умре, ако не стигне скоро в Тар Валон, а… а и…
Егвийн съобрази, че Нинив се бори със себе си да не го изрече на глас. „А и не можем да позволим торбата да попадне в други ръце освен в тези на Амирлин.“
Верин изгледа отегчена Белия плащ.
— Той само се опита да ни оскърби, дете мое. Много добре знаеше, че не може да ни накара да отидем там, където не желаем. Ако не иска да го сполетят някои беди. Не и тук, толкова близо до Тар Валон. Щях да го убедя, с малко време и повечко търпение. О, той би се опитал да ни убие, ако можеше да го направи скришом, но на никой Бял плащ, който има ум в главата поне колкото една коза, не би му хрумнало да навреди на Айез Седай, ако могат да го видят. Разбирате ли какво направихте сега? Всички приказки, които ще започнат да разправят тези мъже. Разбирате ли колко ще ни навредят?
Лицето на офицера почервеня.
— Не е страхливост да не нападнеш открито силите, разрушили света — избухна той. — Вие вещици, искате отново да разрушите света, служейки на Тъмния! — Верин поклати глава, отегчена и невярваща на ушите си.
На Егвийн й се дощя да смекчи донякъде белята, която бе направила.
— Много съжалявам за това, което направих — обърна се тя към офицера. Зарадва се, че не бе обвързана да не изрича неверни думи като пълноправна Айез Седай, защото това, което каза, в най-добрия случай можеше да мине за полуистина. — Не биваше да го правя и ви се извинявам. Сигурна съм, че Верин Седай ще Излекува отоците ви. — Той отстъпи назад, сякаш му бе предложила жив да го одерат, а Верин изсумтя шумно. — Идваме от много далече — продължи Егвийн, — чак от Томанска глава, и ако не бях толкова уморена, никога нямаше да…
— Замълчи, момиче! — извика Верин и в същото време Белия плащ изрева:
— Томанска глава? Фалме! Вие сте били във Фалме! — Той се олюля и извади меча си. По изражението му Егвийн не можа да прецени дали се кани да нападне, или да се защитава. Хюрин подкара коня си към Белия плащ, вдигнал щита в лявата си ръка, но тесноликият мъж продължи да вие толкова гневен, че от устата му се разхвърчаха слюнки: — Моят баща загина при Фалме! Биар ми каза! Вие, вещици, сте го убили, заради вашия Лъжедракон! Мъртви ще ви видя заради това! В пламък ще горите пред очите ми!
— Колко невъздържани деца — въздъхна Верин. — Досущ като лоши момчета, отворят ли си веднъж устата. Върви си със Светлината, синко — каза тя на Белия плащ.
И без повече приказки ги поведе покрай самотния мъж, но крясъците му ги последваха.
— Името ми е Дейн Борнхалд! Запомнете го, Мраколюбци! Ще ви накарам да треперите от името ми! Запомнете това име!
След като виковете на Борнхалд заглъхнаха зад тях, те продължиха да яздят известно време мълчаливо. Най-после Егвийн промълви.
— Само се опитах да оправя нещата.
— Да ги оправела! — изсумтя Верин. — Трябва да разбереш, че има моменти, когато се говори цялата истина, и други, в които трябва да си държиш езика. Най-малкият урок за учене от всички, но много важен, ако смяташ да живееш достатъчно дълго, за да понесеш шала на пълноправна сестра. Не ти ли хрумна, че приказките за Фалме може вече да са ни изпреварили?
— Че откъде да й хрумне? — попита Нинив. — Никой от онези, които срещнахме дотук, не беше чувал нещо повече от слухове, ако изобщо бе чувал нещо, а през последния месец надбягваше дори и мълвата.
— И смяташ, че целият свят пътува по същите пътища, по които и ние? — отвърна Верин. — Ние се движехме бавно. Мълвата лети по стотици пътища и пътечки. Винаги бъди готова за най-лошото, детето ми; така всичките ти изненади ще бъдат приятни.
— Какво искаше да каже той за майка ми? — обади се изведнъж Елейн. — Сигурно лъжеше. Тя изобщо не би могла да се обърне срещу Тар Валон.
— Кралиците на Андор винаги са били приятелски настроени към Тар Валон, но на този свят всичко се променя. — Лицето на Верин отново беше спокойно, но в гласа й се долавяше напрегнатост. Тя се извърна на седлото да ги погледне. Трите млади жени, Хюрин, Мат на носилката. — Светът е странен и всички неща се променят. — Бяха се изкачили на билото на един хълм. Сега пред тях се виждаше село; жълтеникавите плочи на покривите се бяха скупчили около моста, водещ към Тар Валон. — Виж, сега наистина ще трябва да се пазите — каза Верин. — Истинската опасност едва сега започва.