Глава 11
Тар Валон
Селцето Дайрейн се беше проснало край река Еринин още от времената, когато Тар Валон бе заел острова й. Малките къщи и дюкяни на Дайрейн — всичките от червени и кафяви тухли, и застланите му с каменни плочи улици създаваха впечатление за устойчивост, но селото беше опожарявано по време на Тролокските войни, сривано, когато армиите на Артур Ястребовото крило бяха подложили Тар Валон на обсада, плячкосвано неведнъж по време на Стогодишната война и отново подпалвано през Айилската война, няма и преди двадесет години. Доста бурна история за едно малко село, но местоположението на Дайрейн в подножието на един от мостовете, водещ към Тар Валон, гарантираше, че винаги ще бъде възстановявано, колкото и пъти да го унищожаваха. Най-малкото поне докато съществуваше Тар Валон.
Отначало на Егвийн й се стори, че Дайрейн отново е в очакване на война. Каре копиеносци маршируваше по улиците, с редици настръхнали като конско чесало, следваха стрелци с плоски шлемове, с пълни колчани на бедрата и лъкове, преметнати през гърди. Ескадрон тежки конници с лица, скрити зад железата на шлемовете, отвори път на Верин и свитата й по знак на командира си, който вдигна ръката си, облечена в тежка желязна ръкавица. Всички носеха Белия пламък на Тар Валон като снежна сълза на гърдите си.
При все това хората в селището си вършеха работата безгрижно и тълпата из пазарището се разделяше пред войниците все едно, че маршируващите мъже бяха съвсем обичайна гледка. Няколко мъже и жени, понесли табли с плодове, крачеха край войниците и им предлагаха спаружени ябълки и круши, извадени от зимниците, но с изключение на тези неколцина повечето селяни изобщо не обръщаха внимание на войниците. Верин привидно също не им обърна внимание, а поведе Егвийн и останалите през селото към големия мост, чиято арка се простираше над повече от половин миля речно корито, като дантела, изплетена от камък.
В началото на моста се виждаха други войници, дузина копиеносци и шестима стрелци, които проверяваха всеки пожелал да премине. Техният офицер, оплешивяващ мъж, закачил шлема си на дръжката на дългия си меч, изглеждаше притеснен от опашката чакащи хора — пешаци, конници, волски коли и каруци, както и коли, теглени от самите им собственици. Опашката беше дълга само стотина крачки, но щом някой получеше разрешение да премине, отзад се нареждаше друг. Въпреки това офицерът старателно проверяваше всеки пореден човек, преди да го пусне към Тар Валон.
Той отвори уста да извика сърдито, като видя как Верин поведе групата си към челото на опашката, но след като се взря по-внимателно в лицето й, побърза да нахлузи шлема на главата си. Тези, които ги познаваха отблизо, нямаха нужда да виждат пръстена с Великата змия, за да различат една Айез Седай.
— Добро ви утро, Айез Седай — поздрави той с поклон, опрял десница на сърцето си. — Добро ви утро. Моля преминете, ако благоволите.
Верин дръпна юзди до него. Сред чакащите ред се надигна глух ропот, но никой не посмя да се жалва гласно.
— Неприятности от Белите плащове, пазачо?
„Но защо спираме? — зачуди се нетърпелива Егвийн. — Да не би да е забравила за Мат?“
— Не съвсем, Айез Седай — отвърна офицерът. — До бой не се стигна. Опитаха се да се намъкнат в Елдънския пазар отсреща, но им дадохме да разберат. Амирлин е решила в никакъв случай да не бъдат допускани повече.
— Верин Седай — намеси се плахо Егвийн, — Мат…
— Почакай, детето ми — каза Айез Седай разсеяно. — Не съм го забравила. — Вниманието й отново се насочи към командващия стражата. — А външните села?
Човекът сви рамене притеснено.
— Не можем да държим Белите плащове извън тях, Айез Седай, но те се махат, щом влязат нашите патрули. Изглежда, се опитват да ни предизвикат. — Верин кимна и като че ли понечи да тръгне, но офицерът заговори отново: — Моля за извинение, Айез Седай, но вие очевидно идвате отдалече. Носите ли някакви вести? С всяка търговска гемия нагоре по реката дохождат какви ли не нови слухове. Разправят, че на запад се е появил нов Лъжедракон. Говори се дори, че едва ли не водел със себе си армиите на Артур Ястребовото крило, възкресени от мъртвите, и че избил много Бели плащове и разрушил някакъв град — Фалме, така му викали — в Тарабон.