Елейн сигурно си представяше Мургейз, побесняла от гняв. Потръпна.
— Гавин ми е брат — промълви тя разсеяно. — Галад не е.
— Недей да се държиш като дете — отвърна й Амирлин. — Това, че имате един и същ баща, прави Галад също твой брат, независимо дали го харесваш, или не. Няма да позволя тези детинщини от теб, момиче. Някаква степен на глупост може да се изтърпи при една новачка, но при една Посветена тя е просто недопустима.
— Да, майко — отвърна глухо Елейн.
— Кралицата е оставила писмо за теб при Шериам. Като оставим настрана грубия й език по отношение на теб, смятам, че възнамерява да те прибере у дома веднага, щом това се окаже безопасно за теб. Тя е уверена, че още няколко месеца ще са достатъчни, за да можеш да преливаш без опасност да се убиеш.
— Но аз искам да се уча, майко. — Гласът на Елейн възвърна желязната си твърдост. — Искам да бъда Айез Седай.
Този път усмивката на Амирлин беше още по-мрачна.
— Много е добре, че го искаш, дете, защото нямам никакво намерение да те връщам на Мургейз. У теб има заложби да станеш по-могъща от която и да е било Айез Седай през последните хиляда години, и аз няма да позволя да си отидеш оттук, докато не получиш шала и пръстена. Дори да се наложи да те смеля на кайма, за да го постигна. Няма да позволя да си отидеш. Ясно ли се изразих?
— Да, майко. — Елейн го изрече много притеснено и Егвийн напълно я разбираше. Хваната между Мургейз и Бялата кула като дрипа, дърпана от две кучета. Хваната между кралицата на Андор и Амирлинския трон. Ако някога Егвийн беше завиждала на Елейн заради богатството и трона, който един ден ще наследи, в този момент не изпита никаква завист.
Амирлин заяви енергично:
— Леане, отведи Елейн в кабинета на Шериам. Имам да кажа още няколко думи на тези двете. Думи, които никак няма да им се харесат.
Егвийн и Нинив се спогледаха стреснато. „Какво ли има да ни казва на нас, но не и на Елейн? Не ме интересува, щом няма да ме спре да се уча. Но защо не и Елейн?“
Елейн посрещна с горчива гримаса споменаването на кабинета на Наставничката на новачките, но щом Леане пристъпи към нея, се овладя.
— Както заповядате, майко — заяви тя официално и се наведе в изящен поклон. — Покорно съм ви предана. — И последва Леане през вратата с високо вдигната глава.
Глава 14
Бодежът на тръните
Амирлинския трон не проговори веднага. Отиде до високите сводести прозорци и се загледа през терасата към градината долу, стиснала ръце зад гърба си. Най-сетне заговори, все така с гръб към тях.
— Най-лошите неща успях да ги прикрия, но за колко ли дълго? Слугите не знаят за откраднатите тер-ангреал и не свързват смъртните случаи с напускането на Лиандрин и другите. Това не беше никак лесно да се уреди при толкова клюки. Повярваха, че смъртите си дело на Мраколюбци. То така си и беше. Слуховете вече стигат и до града. Че в Кулата са проникнали Мраколюбци, че са извършили убийства. Това е невъзможно да се спре. Добре поне, че никой извън Кулата и малцина вътре знаят, че са били и Айез Седай. Мраколюбци в Бялата кула! Ха! Цял живот съм го отричала. Няма да ги допусна повече тук. С кука ще ги хвана, ще ги изкормя и ще ги овеся на слънце да се сушат.
Нинив погледна несигурно към Егвийн — Егвийн беше дваж по-несигурна и от нея — след което си пое дъх и отвори уста.
— Майко, ще има ли други наказания за нас? Освен това, на което вече ни осъдихте?
Амирлин ги погледна през рамо; очите и бяха потънали в сянка.
— Други наказания? Би могло и така да се нарече. Някой може би ще каже, че съм ви направила подарък, като съм ви издигнала. Но сега ще разберете наистина как бодат тръните на тази роза. — Тя закрачи енергично към стола си, седна и сякаш отново изгуби припряността си. Или я обзе несигурност.
Несигурност у Амирлин? Стомахът на Егвийн се сви. Амирлинския трон винаги беше уверена, винаги тържествено съсредоточена в средоточието на своя път. Амирлин беше самото олицетворение на духовна сила. Като я виждаше сега така разколебана — като момиче, което знае, че трябва да се хвърли във вира с главата надолу, но няма никаква представа нито колко е дълбок, нито дали дъното му е тинесто, или скалисто — като виждаше всичко това, Егвийн се вледени до мозъка на костите си. „Какво иска да каже с този истински бодеж на тръните? О, Светлина, какво смята да прави с нас?“