— Не разбирам какво общо има всичко това с нас — промълви бавно Нинив. Изглежда това, което си помисли, никак не й харесва.
— Общото е следното, детето ми. Вие двете ще бъдете моите хрътки. Ще надушите дирята на Черната Аджа. Никой няма да го допусне от вас, не и от две полуобучени Посветени, които съм унизила публично.
— Това е лудост! — Очите на Нинив се бяха разширили, още преди Амирлин да стигне до „Черната Аджа“, кокалчетата на пръстите й бяха побелели от стискането на плитката. — Всички те са пълноправни Айез Седай. Егвийн все още не е издигната в ранг Посветена, а вие знаете, че не мога да прелея и толкова Сила, че свещ да запаля, освен когато съм разгневена. Не мога по собствена воля. Какъв шанс бихме имали?
Егвийн кимна. Езикът й се беше лепнал на небцето. „Черната Аджа? По-скоро бих тръгнала на лов за мечка с гола тояга! Тя иска само да ни изплаши, да ни накаже повече по този начин!“ Ако Амирлин наистина се опитваше да направи това, справяше се много успешно.
Амирлин също кимна.
— Всяка дума, която казваш, е вярна. Но всяка от вас надминава Лиандрин в чистата сила, а тя е най-силната от тях. Все пак, те са обучени, докато вие не сте, а ти, Нинив, засега си ограничена. Но когато човек няма гребло, детето ми, всяка цепеница ще докара лодката до брега.
— Но аз ще ви бъда безполезна — измънка Егвийн. Гласът й излезе почти като писък, но беше твърде изплашена, за да се засрами. „Тя наистина го мисли! О, Светлина, тя наистина си го мисли! Лиандрин ме предаде на Сеанчан, а сега тя иска да изловя тринадесет като нея?“ — Ученето ми, уроците, работата в кухните… Аная Седай със сигурност ще иска да разбере дали съм Съновница. Почти няма да ми остане време за сън и храна. Как мога да търся каквото и да било?
— Ще трябва да намериш време — отвърна й Амирлин, отново спокойна и хладна, сякаш залавянето на Черната Аджа не беше с нищо по-трудно от метенето на пода. — Като една от Посветените, ще можеш да избираш темите и времето за своите занимания, в известни рамки. А и правилниците са малко по-леки при Посветените. Малко по-лесни. Те трябва да бъдат намерени, дете.
Егвийн погледна Нинив, но нейните думи бяха:
— Защо и Елейн няма да е с нас? Не е възможно да е затова, че е от Черната Аджа. Да не би защото е щерка-наследница на Андор?
— Пълна мрежа от първото хвърляне, дете. Бих я оставила да бъде една от вас, ако можех, но в момента Мургейз бездруго ми създава достатъчно грижи. Когато я начеша, ощавя и я вкарам в правия път, може би Елейн ще се присъедини към вас. Може би.
— Тогава оставете и Егвийн извън това — каза Нинив. — Та тя все още е почти дете. Аз ще се оправя с този ваш лов.
Егвийн понечи да отговори: „Аз съм жена!“, но Амирлин я изпревари.
— Не ги пускам за стръв, дете. И сто като вас да имах, пак нямаше да съм доволна, но вие сте само двете и ще трябва да се задоволя с вас.
— Нинив — каза Егвийн, — не те разбирам. Наистина ли искаш да го направиш?
— Не че искам — отвърна уморено Нинив. — Но бих предпочела аз да ги ловя, вместо да се чудя дали Айез Седай, която ме обучава, не е всъщност Мраколюбка. И каквото и да кроят, нямам намерение да си седя кротко и да чакам, докато станат готови да го покажат.
Решението, до което стигна Егвийн, сви стомаха й на топка.
— Тогава и аз ще го направя. Аз също не искам да седя кротко и да чакам. — Нинив отвори уста и Егвийн усети прилив на гняв след всички страхотии това бе някакво облекчение. — И не смей повече да казваш, че съм твърде млада. Аз поне мога да преливам, когато пожелая. Повечето пъти. Вече не съм малко момиченце, Нинив.
Нинив стоеше сковано, дърпаше плитката си и не обелваше и дума. Най-сетне сковаността й се изцеди.
— Не си, как да си? Казвах си, че вече си жена, но сама не можех да го повярвам. Момиче, аз… не, жено. Жено, аз само се надявам, че разбираш, че си влязла в казан и огънят под него скоро ще бъде запален.