— Знам. — Егвийн изпита гордост, че гласът й почти не се разтрепера.
Амирлин се усмихна, сякаш доволна, но нещо в сините й очи подсказа на Егвийн, че е знаела какви решения ще вземат. За миг отново усети кукловодските конци по ръцете и краката си.
— Верин… — Амирлин се поколеба, после промърмори сякаш на себе си: — Ако трябва да се доверя на някоя, може да бъде и тя. Тя вече знае толкова, колкото и аз, ако не и повече. — Гласът и укрепна. — Верин ще ви предаде всичко, което е известно за Лиандрин и другите, а също така и списъка на тер-ангреал, които са откраднали, и какво може да се прави с тях. Онези, за които знаем. Що се отнася до това дали все още има други от Черната Аджа в Кулата… Слушайте, следете и внимавайте с въпросите си. Бъдете като мишки. Ако имате дори някакво подозрение, донесете го на мен. Аз лично ще ви наглеждам. Това на никого няма да се стори странно, като се има предвид, за какво сте наказани. Можете да ми докладвате, когато дойда да ви проверя. И не забравяйте: те вече са убивали. Могат лесно да убият отново.
— Всичко това е много добре — каза Нинив. — Но ние все пак ще сме Посветени, а ще преследваме Айез Седай. Всяка пълноправна сестра може да ни каже да си гледаме работата или да ни накара да й изперем прането и ние няма да имаме никакъв избор, освен да се подчиним. Има места, до които на Посветените не е разрешен достъп, неща, които не ни е позволено да правим. Светлина, дори да сме сигурни, че някоя сестра е Черна Аджа, тя може да заповяда на пазачите да ни заключат в стаите ни и да ни държат там, и те ще го направят. Те със сигурност няма да приемат думите на една Посветена срещу една Айез Седай.
— В по-голямата част — каза Амирлин — ще трябва да действате в рамките на ограниченията за Посветените. Идеята е тъкмо никой да не ви заподозре. Но… — Тя отвори черната кутия на масата си, поколеба се и погледна двете жени, сякаш все още не беше сигурна дали иска да го направи, а после извади няколко дебели сгънати листа. Подреди ги внимателно, отново се поколеба, след което избра два. Останалите прибра в кутията, а двата даде на Егвийн и Нинив. — Пазете ги скрити. Те са само за в краен случай.
Егвийн разтвори сгънатия лист. Почеркът на него беше изряден, закръглен й най-отдолу беше подпечатан с Белия пламък на Тар Валон.
Вършеното от преносителя е по моя заповед и от мое име. Подчини се и пази мълчание по моя команда.
— С това мога да направя всичко — възкликна Нинив. — Да заповядам на пазачите да маршируват. Да командвам Стражниците. — Изсмя се късо. — Мога да накарам един Стражник да затанцува с това.
— Стига да не го разбера — съгласи се сухо Амирлин. — Ако нямат достатъчно убедителна причина, ще те накарам да съжалиш, че Лиандрин не те е хванала.
— Не мислех да правя такива неща — отвърна припряно Нинив. — Исках само да кажа, че това ни дава повече власт, отколкото съм си представяла.
— Може да ти потрябва всяко късче от този лист. Но запомни добре, дете. Един Мраколюбец няма да се трогне от него повече, отколкото един Бял плащ. Те по-скоро ще те убият само за това, че го притежаваш. Ако този документ е щит… Е, хартиените щитове са халтави, а точно този може да те превърне в мишена, изрисувана върху него.
— Да, майко — отвърнаха двете едновременно.
Егвийн сгъна дебелия лист и го прибра в кесийката на колана си, решена да не посяга към него, освен ако не стане абсолютно наложително. „А как ще го разбера?“
— Ами Мат? — попита Нинив. — Той е много болен, майко, и не му остава много време.
— Ще ви уведомя — отвърна отсечено Амирлин.
— Но, майко…
— Ще ви уведомя! А сега си отивайте, деца, Надеждата на Кулата е във ваши ръце. Идете си в стаите и си отдъхнете малко. И не забравяйте, чакат ви Шериам и гърнетата.
Глава 15
Сивият
Егвийн и Нинив излязоха от кабинета на Амирлин и тръгнаха по пустите коридори. Рядко се мяркаше по някоя слугиня по меки пантофи, забързана да си свърши работата. Видеше ли някоя от тях, Егвийн изпитваше благодарност. Въпреки всички стенни пана и каменни гравюри коридорите изведнъж й заприличаха на пещери. Опасни пещери.