Егвийн кимна, сигурна, че ако проговори, Шериам веднага ще долови лъжата в гласа й.
— Да — отвърна твърдо Нинив.
Шериам поклати глава.
— Мъж — при това мъртъв мъж! — в отделенията на новачките е достатъчно скандално само по себе си, но това!…
— Какво го прави по-особен? — попита Нинив. — И как може да бъде повече от мъртъв?
Шериам си пое дъх и ги изгледа изпитателно.
— Той е от Бездушните. Сив. — Тя отново изтри пръстите си и очите й се върнаха на лежащото тяло. Напълнени с грижа очи.
— Бездушните ли? — повтори Егвийн с трепет в гласа и в същото време Нинив възкликна: — Сив ли?
Шериам ги изгледа пронизително.
— Все още не сте учили за тях, но вие все едно в много отношения прекрачвате програми и правилници. А и след като сте намерили това… — Тя махна с ръка към трупа. — Бездушните, Сивите, се отказват от душите си, за да служат на Тъмния като убийци. След този договор те повече не са истински живи. Не и съвсем мъртви, но не и живи. Сред Сивите има и жени. Малко, разбира се. Дори сред Мраколюбците едва шепа жени са достатъчно глупави, че да направят такава жертва. Човек може да гледа през тях и да не ги забележи, преди да е станало твърде късно. Още докато е крачел, той вече си е бил все едно мъртъв. Само очите ми казват, че това, което лежи тук, изобщо някога е живяло. — Тя отново ги изгледа продължително. — Никой Сив не е посмявал да влезе в Тар Валон от времената на Тролокските войни.
— Какво ще направите? — попита я Егвийн. Веждите на Шериам се повдигнаха и тя побърза да добави: — Ако ми е позволено да попитам, Шериам Седай.
Айез Седай се поколеба.
— Предполагам, че ви е позволено, след като сте имали нещастието да го намерите. Амирлинския трон трябва да реши, но предполагам, че след всичко, което се случи, тя ще иска по този случай да се запази по възможност пълно мълчание. Нямаме нужда от повече слухове. За този случай няма да говорите с никого, освен с мен или с Амирлин, ако тя заговори първа.
— Да, Айез Седай — отвърна трескаво Егвийн. Тонът на Нинив беше малко по-хладен.
Шериам, изглежда, прие покорството им като нещо подразбиращо се. С нищо не показа, че ги е чула. Цялото й внимание вече бе насочено към мъртвия. Сивия. Бездушния.
— Няма как да се скрие фактът, че този човек е бил убит тук. — Сиянието на Единствената сила изведнъж я обкръжи и също така внезапно един удължен нисък купол покри тялото на пода, сивкав и толкова мътен, че трудно можеше да се види, че под него лежи тяло. — Но това ще попречи на всеки, който е разбрал естеството му, да го докосне. Трябва да се разпоредя да го махнат преди да са се върнали новачките.
Скосените й зелени очи ги изгледаха, сякаш току-що си беше спомнила за присъствието им.
— Вие двете, прибирайте се веднага. В твоята стая, струва ми се, Нинив. Като се има предвид онова, което вече ви очаква, ако се разчуе, че сте замесени и в това, макар и малко… Вървете.
Егвийн се поклони и дръпна Нинив за ръкава, но Нинив каза:
— Вие защо се появихте тук, Шериам Седай?
Шериам се сепна, но мигом се навъси. Стиснала ръце на бедрата, тя изгледа Нинив с цялата властност на длъжността си.
— Нима Наставничката на новачките трябва да има някакво извинение, за да дойде в отделенията на новачките, Посветена? — попита тя тихо. — Да не би Посветените напоследък да разпитват Айез Седай? Амирлин е решила да направи нещо от вас, но независимо дали ще го постигне, или не, смятам най-малкото да ви науча на обноски. А сега, вървете си, преди да съм ви завлякла в кабинета си за още наказания, освен онези, за които Амирлинския трон вече се е разпоредила.
На Егвийн внезапно й хрумна нещо.
— Простете ми, Шериам Седай — изрече тя бързо, — но трябва да прескоча да си взема наметалото. Студено ми е. — И се затича по галерията, преди Айез Седай да е успяла да й отвърне.
Ако Шериам намереше стрелата от арбалет пред вратата на стаята й, щяха да възникнат твърде много въпроси. Нямаше да могат повече да си дават вид, че само са намерили човека, че той няма никаква връзка с тях. Но когато стигна до стаята си, стрелата пред вратата беше изчезнала. Беше останало само откъртеното парче от камъка в стената.
Кожата на Егвийн настръхна. „Как е могъл някой да я вземе, без някоя от нас да го види… Друг Сив?“ Обгърна сайдар, без да се сети, и само сладкият прилив на Силата й подсказа какво е направила. Въпреки това следващото й действие беше едно от най-трудните в целия й живот — да отвори вратата и да влезе и влезе в стаята си. Вътре нямаше никого. Въпреки това тя дръпна рязко бялото си наметало от закачалката и побягна навън, и не освободи сайдар, докато не измина половината разстояние до другите две жени.