— Радвам се да ви видя пак — каза той и пое ръката й. — Много се тревожех за вас. И двамата се тревожехме.
Пулсът й се учести и тя дръпна ръката си, преди той да го е усетил и промърмори:
— Благодаря ти, Галад.
„Светлина, колко е красив.“ Каза си: „Престани да мислиш така.“ Не беше никак лесно. Улови се, че без да иска, е започнала да оправя гънките на роклята си и да съжалява, че той не я вижда облечена в коприна вместо в тази проста бяла вълнена тъкан. А защо не в някоя от онези домански дрехи, за които й беше разказал Мат, онези, които стоели впити в тялото и изглеждали толкова тънки, че на човек му се струвало, че са прозрачни, въпреки, че не били. Веднага се изчерви и отхвърли представата от главата си, прииска й се той да не я гледа в лицето. С нищо не помогна това, че половината жени в Кулата, от чистачките до самите Айез Седай, го поглеждаха така, сякаш си мислеха едно и също. Не помагаше и това, че неговата усмивка сякаш бе предназначена само за нея. Всъщност усмивката му само влошаваше положението. „Светлина небесна, бих умряла, само ако заподозре какво съм си помислила.“
Златокосият младеж се наведе напред в креслото си.
— Въпросът е къде бяхте? Елейн отбягва въпросите ми, сякаш джобът и е пълен със смокини и не иска да ми даде дори една.
— Казах ти вече, Гавин — проговори твърдо Елейн. — Това не е ваша работа. Дойдох тук — обърна се тя към Нинив, — защото не исках да остана сама. Те ме видяха и тръгнаха след мен, Отговорът „не“ не ги задоволява.
— Нима? — промълви равнодушно Нинив.
— Но това е наша работа, сестро — каза Галад. — Твоята безопасност е наша работа, и още как. — Той погледна Егвийн и тя усети, че сърцето й подскочи. — Безопасността на всички вас е твърде важна за мен. За двама ни.
— Не съм ти сестра — сопна се Елейн.
— Ако ви трябват спътници — заговори усмихнат Гавин на Елейн, — ние сме не по-лоши от всички други. И след като преживяхме какво ли не, само за да се озовем тук, мисля, че заслужаваме някакво обяснение къде сте били. Бих предпочел Галад да ме натупа през цялата тренировка, отколкото да застана пред майка още веднъж само за една минута. По-скоро бих приел Кулин да ми се ядоса. — Кулин беше Учителят по оръжия и държеше под много строга дисциплина младежите, дошли в Бялата кула било за да станат Стражници, било за да се научат от тях.
— Колкото и да отричаш връзката ни — изрече мрачно Галад към Елейн, — тя все пак съществува. И майка ни постави твоята сигурност в наши ръце.
Гавин направи гримаса.
— Тя ще ни съдере кожите, Елейн, ако те сполети нещо. Наложи се да й говорим много бързо, за да не ни върне у дома със себе си. Никога не съм чувал кралица да изпрати на палача собствените си синове, но майка, изглежда, е готова да направи изключение, ако не те върнем жива и здрава у дома.
— Убедена съм — отвърна Елейн, — че бързото ви говорене е било свързано само с мен. Изобщо не сте споменали, че сте тук, за да се учите със Стражниците.
Лицето на Гавин се изчерви.
— Твоята безопасност беше първата ни грижа. — Галад говореше така, сякаш бе убеден в това, и Егвийн не се съмняваше, че е така.
— Успяхме да убедим майка, че ако се върнеш тук, ще ти трябва някой, който да се грижи за теб.
— По-добре се грижете за себе си! — избухна Елейн, но Галад продължи спокойно:
— Бялата кула се е превърнала в опасно място. Тук имаше смъртни случаи — убийства — без никакво сериозно обяснение. Бяха убити дори няколко Айез Седай, въпреки че се опитаха да го премълчат. А чух и слухове за Черната Аджа, тук, в самата Кула. По нареждане на майка, когато за теб стане безопасно да напуснеш обучението си, ние трябва да те върнем в Кемлин.
Вместо отговор Елейн вдигна брадичка и се извърна. Гавин прокара ръка през косата си в безсилие.
— Светлина небесна, Нинив, та ние с Галад не сме някакви си злодеи. Единственото, което искаме, е да помогнем. Все едно щяхме да го направим, а при това майка ни заповяда, така че не можеш да ни кажеш просто ей така да се махнем.