Елейн поклати глава и се изтегна на кревата.
— Ако Шериам разбере, нас двете несъмнено ще ни очаква още едно посещение в кабинета й. Ама ти почти нищо не каза. Егвийн! Котка ли ти изяде езика? — Лицето й помръкна. — Или може би Галад?
Егвийн неволно се изчерви.
— Просто предпочетох да не споря с тях — каза тя толкова възмутено, колкото можа.
— Разбира се — отвърна раздразнено Елейн. — Ще призная, че Галад е привлекателен. Но знай, че е ужасен. Той винаги приви тона, което е редно, така, както той поне смята. Знам, че на думи може да не изглежда, ужасно, но е така. Той никога не си е позволявал да не се подчини на майка, дори и за най-малката дреболия, доколкото знам. Никога няма да излъже, дори и малко. Никога няма да наруши някое правило. Когато те притисне затова, че ти си извършил нарушение, дори не изпитва злоба — просто му е мъчно, че не можеш да спазваш неговите стандарти, или нещо такова — но това с нищо не променя факта, че ще те притисне.
— Това звучи… неприятно — каза предпазливо Егвийн. — Но не и чак ужасно. Не мога да си представя Галад да извърши нещо ужасно.
Елейн поклати глава, сякаш не можеше да повярва, че Егвийн не е в състояние да разбере нещо, което на нея и е така ясно.
— Ако искаш да обърнеш внимание на някого, опитай с Гавин. Той е достатъчно приятен — в повечето случаи — и си пада по теб.
— Гавин! Та той изобщо не ме поглежда.
— Разбира се, че не, глупачка такава, както си зяпнала в Галад, сякаш очите ще ти изтекат. — Егвийн усети, че бузите и парят, но се боеше, че е вярно. — Галад спаси живота на Гавин като малък — продължи Елейн. — Гавин никога няма да признае, че го интересува жена, от която и Галад се интересува, но съм го чувала да говори за теб и го знам. Той нищо не може да скрие от мен.
— Приятно ми е да го науча — каза Егвийн и отвърна на усмивката на Елейн. — Може би един ден ще го накарам сам да ми каже това, което ти ми казваш.
— Нали знаеш, можеш да избереш Зелената Аджа. Зелените сестри понякога се омъжват. Гавин наистина е хлътнал по теб и ти ще му подхождаш. Бих искала да си ми сестра.
— Вие двете ще свършите ли най-сетне с момичешките си глупости? — сряза ги Нинив. — Имаме по-важни работи на обсъждане.
— Да — каза Елейн. — Например какво имаше да ви казва Амирлин, след като напуснах?
— Не бих искала да говоря за това — отвърна притеснена Егвийн. Не искаше да лъже Елейн. — Нищо приятно не ни каза.
Елейн изсумтя недоверчиво.
— Повечето смятат, че се оправям по-лесно от останалите, защото съм щерката-наследница на Андор. Истината е, че ако не друго, на мен ми е по-трудно тъкмо защото съм щерката-наследница. Нито една от двете не е преживяла нещо, което аз да не съм, и ако Амирлин ви е нахокала, мен ще ме нахока дваж по-сурово. Е, какво все пак ви каза?
— Трябва да го запазиш само между нас трите — каза Нинив. — Черната Аджа…
— Нинив! — възкликна Егвийн. — Амирлин каза, че Елейн трябва да остане извън това.
— Черната Аджа! — почти извика Елейн и се изправи на леглото. — Не можете да ме оставите извън това, след като ми казахте толкова. Не можете!
— Не съм си и помисляла — увери я Нинив. Егвийн я погледна удивена. — Егвийн, Лиандрин видя заплаха в теб и мен. Теб и мен за малко щяха да ни убият…
— За малко да ви убият? — прошепна Елейн.
— … може би защото все още ни смятат за заплаха, или защото останахме насаме с Амирлин, или дори заради това, което тя ни каза. Имаме нужда от някоя, за която не знаят, а ако това не е известно и на Амирлин, толкова по-добре. Не съм сигурна дали можем да се доверим на Амирлин повече, отколкото на Черната Аджа. Тя смята да ни използва за собствените си цели. Аз пък смятам да й попреча да злоупотреби с нас. Разбра ли ме?
Егвийн неохотно кимна и каза:
— Ще бъде опасно, Елейн, опасно като всичко онова, което преживяхме във Фалме. Може би повече. Не е необходимо и ти да се включваш.
— Знам — отвърна тихо Елейн. — Когато Андор тръгва на война, Първият принц на меча предвожда армията, но кралицата също тръгва с тях. Преди седемстотин години, в битката при Куалин Ден, андорците били надвити, когато кралица Модрелайн се понесла с коня си напред, сама и без оръжие, развявайки знамето на Лъва сред пълчищата на тайренската армия. Андорците се втурнали в атака, за да я спасят, и така спечелили сражението. Такава смелост се очаква от кралицата на Андор. Ако не съм се научила все още да държа юздите на страха си, трябва да го сторя, преди да заема мястото на майка си на Лъвския трон. — Изведнъж сериозният й тон премина в кикот. — Освен това мислите ли, че ще пропусна едно приключение само за да търкам гърнета?