— Това и бездруго ще го правиш отвърна й Нинив. — И се надявам всички да повярват, че е единственото, което правиш. А сега слушай внимателно…
Елейн я заслуша и устата й постепенно зяпна, докато Нинив й описваше какво им беше казала Амирлинския трон, задачата, която им беше възложила, и опита да посегнат на живота им. Потръпна при сцената със Сивия и после прочете документа, който Амирлин беше дала на Нинив с почуда, като измърмори:
— Де да можех да имам един такъв, когато се изправя пред майка следващия път!
А когато Нинив свърши, на лицето й се бе изписало възмущение.
— Ама това е все едно да ти кажат да се качиш в планините и да намериш лъвове, само дето не знаеш дали там има лъвове, а ако има, те може да те дебнат и при това може да са се маскирали като храсти. О, и ако намериш някакви лъвове, постарай се да не те изядат, преди да си ни казала къде са!
— Ако те е страх — каза Нинив, — все още можеш да останеш настрани. — Включиш ли се, ще бъде твърде късно да се откажеш.
Елейн отметна глава.
— Разбира се, че ме е страх. Не съм глупачка. Но не чак толкова, че да престана преди да съм започнала.
— Има и още нещо — добави Нинив. — Боя се, че Амирлин се кани да остави Мат да умре.
— Но една Айез Седай е длъжна да Излекува всеки, който помоли за това. — Щерката-наследница, изглежда, беше обладана от смесица от възмущение и неверие. — Защо ще остави Мат да загине? Не мога да го повярвам! Невъзможно е!
— Нито пък аз! — ахна Егвийн. „Как може да си помисли такова нещо? Амирлин не би могла да го остави да умре!“ — През целия път дотук Верин твърдеше, че Амирлин ще се погрижи да бъде Излекуван.
Нинив поклати глава.
— Верин твърдеше, че Амирлин щяла „да се погрижи за него“. Това не е едно и също. А Амирлин избегна да ми каже „да“ или „не“, когато я попитах. Може би все още не е решила.
— Но защо? — попита Егвийн.
— Защото Бялата кула прави, каквото прави, за собствените си цели. Дали ще помогнат на Мат да оживее, или ще го оставят да умре, зависи от това кое е по-изгодно за техните цели. Нито една от Трите клетви не казва, че са длъжни да го Излекуват. Мат е само инструмент в очите на Амирлин. Както и ние. Тя ще ни използва в лова на Черната Аджа, но когато на човек му се счупи някои инструмент така, че да не може да се поправи, той не го оплаква. Просто го заменя с друг. И двете трябва да разберете това.
— Какво да направим за него? — попита Егвийн. — Какво можем да направим?
Нинив пристъпи до гардероба си и измъкна торба с билки.
— С моите лекове — и с малко късмет — може би ще успея да го Изцеря сама.
— Верин не можа — каза Елейн. — Моарейн и Верин заедно не можаха, а при това Моарейн разполагаше с ангреал. Нинив, ако привлечеш прекалено много от Силата, можеш да се изгориш на пепел. Или сама да се усмириш, ако извадиш късмет. Ако това може да се нарече късмет.
Нинив сви рамене.
— Те непрекъснато ми казват, че имам потенциал да се превърна в най-могъщата Айез Седай от хиляда години насам. Може би е време да разбера дали са прави. — И подръпна плитката си.
Беше очевидно, че въпреки цялата си смелост Нинив се бои. „Но няма да позволи Мат да умре, дори това да означава риск за собствения й живот.“
— Те непрекъснато твърдят, че и трите сме много могъщи… или че скоро ще станем. Може би, ако се опитаме заедно, ще разделим потока помежду си — каза Егвийн.
— Никога не сме се опитвали да го правим заедно — отвърна бавно Нинив. — Не съм сигурна дали знам как да обединим способностите си. Такъв опит може да се окаже почти толкова опасен, колкото да привлечем прекалено много от Силата.
— О, ако ще го правим — каза Елейн и скочи от леглото, — давайте просто да го направим, Колкото повече го обсъждаме, толкова повече се плаша. Мат е в гостните. Не знам точно в коя, но Шериам поне това каза.
Сякаш да постави точка на думите й, вратата рязко се разтвори и вътре влезе една Айез Седай, сякаш това беше собствената й стая, а те — досадни натрапнички.
Егвийн направи дълбок поклон, за да скрие слисването си.
Глава 17