Едва сега можа да я огледа и да забележи в нея други неща освен невероятната й красота. Беше висока почти колкото него, стройна и както можеше да предположи от движенията й, силна. Възрастта и не можеше да определи — може би година-две по-голяма от него, а вероятно и десет — но бузите й бяха гладки. Огърлицата й от гладки бели камъчета и сребърна плетеница подхождаше на широкия й пояс, но не носеше пръстена с Великата змия. Липсата му не трябваше да го изненадва — никоя Айез Седай не би отрекла така категорично, че не е — и въпреки това го изненада. Около нея витаеше нещо… самоувереност, сигурност в своята сила, достойнство на кралица и дори повече — което той можеше да свърже само с Айез Седай.
— Да не би случайно да си новачка? — Беше чувал, че новачките носят бяло, въпреки че му бе трудно да повярва, че е такава. „Пред нея Елейн би изглеждала като мъниче.“ Елейн, друго име, което изплува в главата му.
— Едва ли — отвърна Селийн с иронична извивка на устните. — Да речем засега, че съм просто някоя, чиито интереси съвпадат с твоите. Тези… Айез Седай са решили да те използват, но на теб това, струва ми се, всъщност ще ти хареса. И си готов да го приемеш. Не с необходимо да бъдеш убеждаван да търсиш славата.
— Да ме използват ли? — Спомни си, че беше мислил за нещо такова, но по отношение на Ранд. Че Айез Седай се канят да използват Ранд, а не него. „Каква полза биха имали от мен, проклети да са! Светлина могъща, за какво толкова мога да съм им нужен!“
— Какво искаш да кажеш? Аз не ги интересувам. Не мога да бъда полезен на никого, освен на самия себе си. Каква слава?
— Знаех си, че това ще те привлече. Повече от всеки друг.
Така му се усмихна, че главата му се завъртя. Той прокара длан през косата си. Одеялото му се изплъзна и той припряно го хвана, преди съвсем да падне.
— Слушай, аз наистина не ги интересувам. — „Ами след като съм огласил Рога?“ — Аз съм прост селянин. — „Може би си мислят, че съм обвързан с Ранд по някакъв начин. Не. Верин каза…“ Не беше сигурен какво бе казала Верин, нито пък Моарейн, но му се струваше, че повечето Айез Седай изобщо не знаят нищо за Ранд. Много му се искаше да си остане така, поне докато не се махне надалеч. — Аз съм най-обикновен селянин. Исках само да видя света и да се върна в бащината ферма. — „Но какво искаше да каже тя с тази слава?“
Селийн поклати глава, сякаш прочела мислите му.
— Ти си много по-важен, отколкото все още можеш да проумееш. Във всеки случай много по-важен, отколкото разбират тези така наречени Айез Седай. Ти можеш да се сдобиеш със слава, стига да си достатъчно разумен и да не им вярваш.
— Ти определено говориш тъй, сякаш никак не им вярваш. — „Така наречените?“ Хрумна му нещо, но не можа да се насили да го изрече. — Ама ти… Ти да не си?… — В такова нещо не беше обвинявал никого досега.
— Мраколюбка ли? — попита го подигравателно Селийн. Изглежда, това по-скоро я развесели, отколкото я ядоса. Тя заговори презрително. — Смяташ, че съм от онези жалки следовници на Баал-замон, които си въобразяват, че той ще ги дари с безсмъртие и власт? Не, аз не следвам никого. Има само един мъж, до когото мога да застана, но не следвам никого.
Мат се изсмя нервно.
— Разбира се, че не. — „Кръв и пепел, един Мраколюбец не би се признал за такъв, ако го попиташ. Може би държи отровен нож, ако е такава.“ Имаше смътен спомен за една жена, облечена като благородничка. Мраколюбка със смъртоносна кама в нежната й ръка. — Съвсем нямах предвид това. Ти приличаш… Приличаш ми на кралица. Това исках да кажа. Приличаш на…
— Мат, Мат, трябва да се научиш да ми вярваш. О, аз също ще те използвам — ти си твърде подозрителен по нрав, особено след като си носил онази кама, не искам да го отричам — но моето използване ще ти донесе богатство, власт и слава. Няма да те принуждавам. Винаги съм смятала, че мъжете се справят по-добре, когато ги убедиш, отколкото когато ги накараш насила. Тези Айез Седай изобщо не разбират колко важен си, а той ще се опита да те разубеди или да те убие, но аз мога да осъществя мечтите ти.
— Той? — повтори рязко Мат. „Да ме убие? Светлина превелика, та те гонеха Ранд, не мен. Откъде знае тя за камата? Сигурно цялата Кула вече знае.“ — Кой иска да ме убие?
Устните на Селийн се стиснаха, сякаш беше казала предостатъчно.
— Ти много добре знаеш какво искаш. Мат, а аз също го знам до трошица, не по-зле от тебе. И трябва да избереш на кого ще се довериш, за да ти го даде. Признавам ти, че ще те използвам. Тези Айез Седай никога няма да ти го признаят. Аз ще те поведа по пътя към богатството и славата, Докато те ще те държат вързан на верижка, докато не умреш.