— Ти каза много неща — отвърна Мат, — но как мога да съм сигурен, че нещо от това е вярно? Откъде да съм сигурен, че мога да повярвам на теб повече, отколкото на тях?
— Като се вслушаш в това, което те ти казват, и в това, което не ти казват. Ще ти кажат ли, че баща ти идва тук, в Тар Валон?
— Моят баща е бил тук?
— Мъж на име Абел Каутон, и още един, на име Трам ал-Тор. Досадили са им до небесата, докато не получат аудиенция, доколкото разбрах. Настоявали да разберат къде си ти и приятелите ти. А Сюан Санче ги отпратила към Две реки с празни ръце, без дори да им каже дали сте живи. Ще ти кажат ли това, освен ако не ги попиташ? Може би няма, дори и тогава, защото можеш да се опиташ да побегнеш назад към дома си.
— Баща ми смята, че съм мъртъв? — попита бавно Мат.
— Може да му се каже, че си жив. Аз бих могла да се погрижа за това. Помисли си много добре на кого ще се довериш. Мат Каутон. Ще ти кажат ли, че дори в този момент Ранд ал-Тор се опитва да им се измъкне и че една на име Моарейн го преследва? Дали ще ти кажат, че в драгоценната им Бяла кула се е навъдила Черната Аджа? Дали изобщо някога ще ти кажат как точно смятат да те използват?
— Ранд се опитва да се измъкне? Но… — Тя може би знаеше, че той се е провъзгласил за Преродения Дракон, а може и да не знаеше, но той самият нямаше да й го каже. „Черната Аджа! Кръв и пепел проклета!“ — Коя си ти, Селийн? Щом не си Айез Седай, какво си?
Усмивката й криеше тайни.
— Просто запомни, че има и друг избор. Не си задължен да се превърнеш в кукла на Бялата кула или в плячка за Мраколюбците на Баал-замон. Светът е много по-сложен, отколкото можеш да си представиш. Засега прави това, което искат тези Айез Седай, но запомни, че имаш избор. Ще го направиш ли?
— Не ми се струва, че имам кой знае какъв избор — отвърна той мрачно. — Мисля, че ще запомня.
Погледът на Селийн охладня. Симпатията се смъкна от лицето й като стара змийска кожа.
— Мислиш? Не съм дошла току-така при теб, да ти говоря всичко това заради някакво „мисля“, Матрим Каутон. — Тя протегна нежната си ръка.
Ръката й беше празна и тя стоеше на половината разстояние до вратата, но той се наклони назад, по-далече от ръката й, сякаш се бе изправила над него с кама в дланта. Не разбра защо, освен дето в очите й прочете заплаха и беше сигурен, че заплахата е неподправена. Кожата му настръхна и болката в главата му се върна.
Изведнъж тръпките изчезнаха и болката също, а главата на Селийн се бе извърнала рязко към вратата, като че ли се вслушваше в нещо отвъд стените. На лицето й се появи бръчица на безпокойство и тя смъкна ръката си. Бръчицата изчезна.
— Пак ще си поговорим, Мат. Имам много неща да ти казвам. Не забравяй избора си. Не забравяй, че има много ръце, готови да те убият. Аз единствена ще ти гарантирам живота и всичко онова, което желаеш, ако правиш това, което ти казвам. — Тя се шмугна през вратата също така безшумно и грациозно, както се бе появила.
Мат въздъхна дълбоко. На лицето му беше избила пот. „Коя, в името на Светлината, е тя?“ Мраколюбка, вероятно. Само дето говореше със същото презрение за Баал-замон, с каквото и за Айез Седай. Докато Мраколюбците говореха за Баал-замон така, както другите биха говорили за Създателя. А и не беше го помолила да скрие посещението й от Айез Седай.
„Как ли не — помисли си той кисело. — Моля за извинение. Айез Седай, но тази жена взе, че ми дойде на гости. Не беше Айез Седай, но ми се струва, че започна да използва Единствената сила върху мен, и освен това твърди, че не е Мраколюбка, но пък ми каза, че вие искате да ме използвате и че Черната Аджа е в Кулата. А освен това ми каза, че съм важен. Не разбрах защо. Нали нямате нищо против, ако сега си тръгна?“
Да вземе просто да си замине на часа му се стори много по-подходяща идея. Той се измъкна тромаво от леглото и отиде до гардероба. Ботушите му бяха вътре на пода, а наметалото му висеше на една от закачалките, под колана му, с кесията и сгъваемия джобен нож. Беше прост селски нож, с широко острие, но можеше да свърши също толкова добра работа, колкото и някоя изкусно изработена кама. Останалите му дрехи — две груби вълнени палта, три чифта панталони, половин дузина ленени ризи и долни дрехи — бяха изчеткани или изпрани, както се полага, и прилежно сгънати върху рафтовете, заемащи едната половина на гардероба. Напипа кесията, увиснала на колана, но установи, че е празна. Съдържанието й беше посипано върху един от рафтовете заедно с всичко, което бяха намерили по джобовете му.