Тони се върна обратно в кабинета си към три без десет. Но даже така той не бе подранил достатъчно, за да изпревари Карол.
— Следовател Джордан е тук — обяви Клер веднага, след като той отвори вратата. Тя посочи с глава към кабинета му. — Вътре е и ви чака. Казах й, че ще се върнете.
Тони отвърна с пресилена усмивка. Когато хвана дръжката на вратата, той стисна здраво очи и пое дълбоко дъх. Като закова на лицето си това, което смяташе за гостоприемна усмивка, Тони отвори вратата и пристъпи прага на кабинета. При звука на отваряне Карол се обърна, защото бе зареяла поглед през прозореца. Хвърли му хладен, пресметлив поглед.
— Приличаш на човек, който току-що е стъпил в локва, която се е оказала по-дълбока от обувката му — подхвърли Карол язвително.
— Значи е някакво подобрение — отвърна Тони с жлъчна ирония. — Обикновено се чувствам като човек, стъпил в локва, по-дълбока от главата му.
Карол пристъпи към него. Бе репетирала това, което възнамеряваше да каже.
— Не е нужно да таиш неприязън към мен. Снощи… е, ти не беше достатъчно искрен, а и аз недоразбрах сигнала. Така че ще те помоля да забравим всичко и да се концентрираме върху това, което е важното между нас.
— Кое е то? — попита Тони безпристрастно като терапевт. Въпросът му подтикваше повече към разговор, а не звучеше като предизвикателство.
— Да работим заедно, за да пипнем убиеца.
Тони се отлепи от вратата и седна на безопасно място във фотьойла си, като се грижеше бюрото да бъде през цялото време между тях.
— Аз съм съгласен — отвърна той с крива усмивка. — Повярвай ми, много по-добър съм в професионалните отношения, отколкото в някакви други. Един вид компенсация.
Карол заобиколи от другата страна на бюрото и си придърпа един стол. Кръстоса обутите си в панталон крака и скръсти ръце.
— Е, нека погледнем тогава този профил.
— Не трябва да се държим, като че ли сме непознати — каза Тони тихо. — Аз те уважавам и ти се възхищавам за това, че си толкова открита за новите аспекти от работата. Виж, преди… преди да се случи това снощи, ние като че ли вървяхме към нещо повече от приятелство между колеги. Толкова ли е лошо? Не можем ли да се установим на това?
Карол сви рамене.
— Не е лесно да запазиш приятелството си с някого, след като си проявил открито слабост.
— Не мисля, че да покажеш на някого, че те привлича, е непременно слабост.
— Чувствам се глупаво — отвърна Карол, като не беше съвсем сигурна защо отново се разкриваше пред него. — Нямах право да очаквам нещо от теб. Сега ме е яд на мене си.
— И на мен също, предполагам — каза Тони. Оказа се, че положението не е толкова драматично, колкото бе очаквал. Техниките му на съветване не бяха ръждясали от неупотреба и все още действаха, помисли си той с облекчение.
— Повече на мен. Но мога да го преодолея. Най-важното за мен сега е да свършим работата.
— За мен също. Голяма рядкост е да попадна на полицай, който, изглежда, схваща какво се опитвам да направя. — Той вдигна листата от бюрото си. — Карол… Знаеш ли, това не е заради теб. Свързано е с мен. Имам лични проблеми, с които трябва да се справя.
Карол се взря в него дълго и изпитателно. Тони почувства, че го обзе паника, когато осъзна, че не може да прочете израза в очите й. Нямаше и най-малка представа какво чувства тя.
— Разбирам за какви проблеми говориш — отвърна тя с леден глас. — Е, да почваме работа?
Карол седеше сама в кабинета на Тони с профила на убиеца в ръцете си. Беше я оставил да чете, докато той работеше през една врата при секретарката си. Преглеждаше купчината кореспонденция, която се бе натрупала за няколко дни, откакто Брандън го бе отмъкнал.
Карол не помнеше някога в цялата си кариера да е била толкова очарована от нечий доклад. Ако това бе бъдещето на полицейската работа, то тя отчаяно искаше да е част от него. Стигна до края на главната част от текста и обърна един отделен лист.
„Цели за преследване:
1. Някой от жертвите споменавал ли е пред приятел или приятелка, че е бил обект на нежелана хомосексуална близост? Ако е така — къде, кога и на кого?