2. Убиецът е преследвач. Първата му среща с жертвите вероятно става доста време преди да ги убие. Сигурно седмици по-рано, а не дни. Къде ги среща? Може да се окаже някое съвсем банално място, като химическото чистене например или обущаря. Може да е кафе, в което си купуват сандвичи, или сервиз, където заедно си сменят гумите или ауспуха на колите.
Като имам предвид, че всички те живеят в близост до трамвайната мрежа, мисля, че няма да е зле да проверим дали жертвите редовно са ползвали трамвая, за да ходят или се връщат от работа, или за да излизат вечер. Предполагам, че проверките за произхода и средата са вече направени, като се мине през банковите сметки, състоянието на кредитните им карти, показания на колеги, приятелки и членове на семейството. Това може да ни помогне да разработим някакви подозрения.
3. Има ли някакви доказателства, че жертвите са се освободили през въпросната вечер с някаква особена цел? Гарет Финеган е излъгал приятелката си. Дали и другите са го направили?
4. Къде извършва убийството? Вероятно не е в дома му, тъй като е пресметнал възможността да го пипнат и арестуват. Пресметнал е и усилията, които би му коствало да заличи следите там. Освен това мястото трябва да бъде достатъчно голямо, за да построи и използва машините за мъчения, които, допускаме, че съществуват в тези случаи. Може би е изолиран гараж или склад в някое индустриално предприятие, което запустява през нощта. Като имам наум, че той почти сигурно живее в Брадфийлд, възможно е да съществува някакъв изолиран селски имот, до който той има необезпокояван достъп.
5. Той трябва да е открил някъде инструментите за мъчения, така че да може да конструира свои собствени. Може да си заслужава да се проверят книжарниците и библиотеките, за да разберем дали някой от клиентите им е питал или поръчвал книги за мъчения.“
Карол взе обратно някои страници, като препрочиташе някои пасажи, които определено я бяха впечатлили първия път. Трудно й бе да повярва колко бързо Тони бе погълнал и асимилирал купищата бумаги, които му бе връчила. И не само това. Той бе успял да ги синтезира и да измъкне ключовите моменти, които за пръв път създадоха в представите на Карол образа, макар и неясен, на мъжа, когото преследваха.
Но профилът събуди някои въпроси в главата й. Поне един от тях, изглежда, не беше хрумнал на Тони. Чудеше се дали просто не го бе пропуснал. И в двата случая трябваше да знае, мислеше си тя решително. И трябваше да намери начин да го пита така, че да не прозвучи нападателно.
Не ми се искаше да оставя Гарет да виси, но трябваше да го напусна заради една малка мисия. В колата му открих няколко коледни картички, подписани вече от всички партньори, които компанията му изпращаше на любими клиенти. Вътре в една от тях с писец, мастилница и кръвта на Гарет написах с печатни букви:
„ВЕСЕЛА КОЛЕДА НА ВСИЧКИТЕ ВИ ЧИТАТЕЛИ! ВАШИЯТ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН КОЛЕДЕН ПОДАРЪК ВИ ОЧАКВА В ХРАСТАЛАЦИТЕ НА ПАРКА «КАРЛТЪН ГАРДЪНС», ЗАД ЕСТРАДАТА. МНОГО ПОЗДРАВИ ОТ ДЯДО КОЛЕДА.“
Не беше лесно да се пише с кръв. Тя се съсирваше на върха на писеца и трябваше да го почиствам през няколко букви. За щастие „мастило“ не липсваше.
Адресирах плика до главния редактор на „Брадфийлд Ивнинг Сентинъл Таймс“ и пъхнах картичката в него заедно с една видеокасета, направена преди две седмици, когато започнах да планирам какво ще правя с Гарет. Решението да променя малко начина си на действие вече бе взето. Сега Темпъл Фийлдс можеше да се окаже малко рискован район. Дори педалите да бъдат твърде дървени от поркане и дрога, за да забележат нещо, полицията ще си отваря очите на четири, за да открие нещо повече от случайно заложил се някъде обратен. Но утъпканата пътека през храсталаците на „Карлтън Гардънс“ е почти толкова прочута като място за извънредни разходки.
Рано в една неделна дъждовна сутрин, докато нямаше никой наоколо, аз запраших с колата към парка. Камерата също беше с мен. Започнах да снимам от естрадата от ковано желязо. Обиколих я, като запечатвах от всеки ъгъл. Нямаше да отнеме много време някое от най-добрите ченгета да разпознае пейзажа. Все пак „Карлтън Гардънс“ е най-големият в рамките на града и всяка неделя от април до септември там изнася концерти духов оркестър. Умишлено държах камерата на нивото на гърдите си, а не на раменете, защото някъде прочетох за случаи, при които е било направено точно изчисление за височината на снимащия именно от ъгъла на такива снимки. Ако на някоя умна глава от полицията й хрумнеше да направи някакви заключения от видеокасетата, исках да се уверя, че те ще бъдат погрешни.