Спомних си всичките години на отчаяна надежда, молитвите си, че това ще бъде годината, когато майка ми най-сетне ще ми купи подаръци като на другите деца. Но единственото, което ми даваше тя, бе разочарованието. Сега разбирам, че единственият човек, който може да ми дари копнежите ми, съм самият аз. Знаех, че за пръв път в живота си можех да очаквам с нетърпение такава Коледа, каквато изживяваха другите хора — пълна с изненади, задоволство и секс.
Тринайсета глава
Разчитайки действията му по едва забележимите следи, които бе оставил след себе си, полицията стигна до извода, че напоследък той трябва да се е разтакавал. И причината, която го направлява, е поразяваща, защото означава, че това убийство не е било преследвано от него просто като средство да го доведе докрай, но също и заради самия край.
„Банкерска среща“ бе една от малкото кръчми в централната част на града, където Кевин Матюс се чувстваше в безопасност да се среща с Пени Бърджес. Заведение за шумни веселби, където гърмеше рап музика, а обстановката наподобяваше тази от сапунените опери от типа на „Бар Наздраве“. Тук сигурно бе последното място, където той можеше да види друго ченге, а Пени — колега журналист.
Кевин направи гримаса, когато устата му се сви от силното горчиво кафе, подаващо се под водовъртежа пяна, която приличаше повече на отходна промишлена вода, отколкото на капучино. „Къде, по дяволите, се губи тя?“, помисли той и погледна нервно часовника си за двайсети път. Беше му обещала да е там най-късно до четири, а сега вече минаваха десет минути. Той блъсна полупразната чаша по-далеч и грабна модерния си шлифер от съседния стол. Тъкмо се канеше да стане, когато въртящата се врата на бара изсвистя и изхвърли Пени. Тя махна и се насочи право към масата му.
— Ти каза четири! — подхвана я Кевин вместо поздрав.
— За бога, Кевин! Наистина ставаш ужасно противен с напредването на възрастта! — оплака се Пени, като го млясна по бузата и се разтече на стола до него. — Вземи ми една от онези минерални води, с дъх на горски плодове. Това възбужда любовта ми — каза тя с подигравателен глас за превзетата си напитка.
Когато Кевин се върна с чашата, която вече се беше изпотила, Пени веднага постави собственически ръка на вътрешната страна на бедрото му.
— Мммм, благодаря — разчувства се тя и сръбна от питието си. — Е, какво ново? Защо бе тази неотложна среща?
— Заради днешния вестник — отвърна той глухо. — С тая глупост направо удари десетката.
— О, радвам се. Може би сега трябва да се надяваме на някакви резултатни действия. Като доказателство срещу заподозрения, когото сте пипнали.
— Ти не разбираш! Те търсят предателя, който се е раздрънкал. Шефът привика сутринта Брандън и резултатът е, че Вътрешният отдел започва разследване за изтичане на информацията. Пени, ти трябва да ме покриеш, чуваш ли! — каза отчаяно Кевин. Тя се възползва от паузата, за да си запали цигара. — Слушаш ли ме?
— Разбира се, любов моя! — отвърна Пени, като веднага омекна, а мозъкът й вече планираше новата статия за следващия път. — Просто не разбирам защо се вълнуваш толкова! Знаеш много добре, че добрият журналист никога не разкрива източниците си на информация! Какъв е тогава проблемът? Или смяташ, че не съм достатъчно добър журналист?
Пени с усилие си наложи да чуе отговора на Кевин, откъсвайки се от гласа, който подхвърляше заглавия в главата й.
— Не, не че не ти вярвам — прекъсна я Кевин нетърпеливо. — Тревожа се за нещата вътре в участъка. Сега всички отчаяно ще искат да покажат, че са чисти, така че всеки, който знае за нас, ще си счупи краката да хукне да докладва на тия от Вътрешния отдел. И след като разберат, че ние сме… е, ти знаеш. Това е! И аз ще го отнеса!
— Но нали никой не знае за нас? Или поне не от мен — довърши Пени тихо.
— Аз също смятах, че никой не знае. Но тогава Карол Джордан каза нещо, което ме кара да мисля, че тя е в течение.
— И мислиш, че Карол ще те предаде на Вътрешния? — попита Пени, като не успя да скрие скептичността си. Не си беше имала вземане-даване с най-обаятелната полицайка от специалния екип, но от това, което знаеше за следователката, не беше склонна да я причисли към доносниците.
— Ти не я познаваш. Тя е напълно коравосърдечна. Иска да се издигне и ще ме подхлъзне веднага, ако реши, че това ще я изкачи с едно стъпало нагоре по стълбата.