Карол стоеше неподвижна на мястото си. Накрая Тони се обърна с лице към нея.
— Не, аз оставам на варианта за солиста. Идеята ти е интересна, но не мога да видя доказателства, които да ме убедят да се откажа от вероятно най-достоверния сценарий.
— Добре, ясна ми е гледната ти точка — съгласи се Карол спокойно. — Да продължим нататък. Обмислил ли си възможността нашият човек да е травестит? Както ти каза преди малко, една жена по-трудно би ги накарала да си плюят на петите. Тогава какво ще кажеш, ако жената е просто един мъж в женски парцалки? Това не би ли имало същия ефект?
Тони изглеждаше озадачен за момент.
— Може би няма да е зле да кандидатстваш за включване в националната служба за специални задачи, когато се създаде.
Карол се ухили.
— Ласкателството няма да те отведе далеч.
— Говоря сериозно. Мисля, че имаш всичко необходимо, за да се справяш с този вид работа. Виж, аз не съм безпогрешен. В действителност не съм обмислил варианта с травестит. Сега… защо обаче пренебрегвам тази възможност? — размишляваше на глас той. — Трябва да има някаква подсъзнателна причина, за да отхвърля тази вероятност, преди дори да е изплувала на повърхността на мозъка ми… Не, чакай за момент, моля те. Нека да го обработя.
Ръцете му отново пробягаха през косата, пренареждайки черните кичури.
Тя притихна, като си казваше, че той е толкова арогантен, колкото и всички останали, неспособна да приеме, че може би той току-що е признал пропуска си. „Престани да се залъгваш, че той е различен!“ — каза си тя строго наум.
— Добре — каза Тони с глас, пълен със задоволство. — Имаме си работа със сексуален садист, съгласна ли си?
— Съгласна съм.
— Садомазохизмът е емоционалният заряд за сексуалните фетишисти. Но при травеститите е точно обратното. Те искат да влязат в ролята на жените, защото се предполага, че са по-слабите и беззащитни същества в обществото. Това, което ги поддържа, е именно тази вяра, че жените имат скрита мощ, силата на пола им. А това не може да има нищо общо с жестоката жажда да причинят болка и да усетят могъществото си, което е копнежът на садомазохистите. Но това изобщо не влиза във фантазиите на травеститите. За да може да заблуди жертвите си, че имат работа с жена, — а не с накипрен в дамски парцалки мъж, убиецът трябва да е съвършено маскиран. Но това, което е уникално въпреки опита ми на клиничен психолог, е, че в същото време той е сексуален садист. Двете просто не вървят заедно — завърши Тони. — Същото важи и за транссексуалните. Всъщност, като че ли най-вече за тях, защото те трябва първо да се проявят, преди да бъдат приети за лечение.
— Значи изключваш идеята ми като вариант? — попита Карол, чувствайки се направо смазана.
— Никога нищо не изключвам. Иначе може да изглеждаш като глупак в тази игра. Просто го смятам за толкова невероятно, че не ми се иска да го вкарам в профила, защото самото му включване може да изпрати хората в погрешна посока. Но при всички случаи ще имам едно наум. Ти мислиш в правилна посока — довърши той, като най-после смени покровителствения и нравоучителен тон и се усмихна. — Както казах в самото начало, Карол, ние с теб заедно ще можем да се справим.
— И си напълно убеден, че не е жена?
— Психологията е напълно погрешна. Като се има предвид най-очевидната особеност, че убиецът е склонен да се вманиачава при убиването, си правя извода, че това е типична мъжка черта. Колко жени познаваш, които биха киснали по спирките в анораци, записвайки номерата на трамваите?
— А какво ще кажеш за синдрома, не помня как се казваше, когато човек до такава степен е завладян от някого, че превръща живота си в истинско бедствие? Мислех, че главно жените страдат от глупостта си.
— Синдрома на Де Клерамбо — поясни Тони. — Права си, основно жените са склонни на такива саможертви. Но те се съсредоточават само върху един мъж и единственият, който има вероятност да умре като резултат, е страдащият, стигащ понякога до самоубийство. Работата е там, че женските вманиачавания и непреодолими импулси са различни от тези на мъжете. Мъжките страсти са свързани с контрола. Те събират марки и ги разпределят по каталози. Или са запалени колекционери на бикини от всяка жена, с която са преспали. Имат нужда от трофеи. Страстите на жените са около покорството. Например при безразборно ядене — това е мания, която ги поглъща изцяло и контролира повече от каквото и да е друго нещо. Една страдаща от синдрома на Де Клерамбо жена, която успее да се докопа до обекта на желанията си и се омъжи за него, вероятно би била идеалът на шовиниста за съвършена съпруга. Но този модел не пасва на нашия убиец.