— Няма проблем.
— Радвам се, че поне нещо не е.
Тони бе забил поглед през прозореца на трамвая и наблюдаваше светлините на града, които се мяркаха през дъждовната завеса. Имаше нещо в блестящия бял интериор на трамвая, което наподобяваше какавида. Без да е оплескано, чисто и топло, мястото навяваше спокойствие. Когато приближи светофара, ватманът натисна клаксона. Прозвуча му като звук от детството. Беше от тоя вид клаксони, каквито използваха някога в анимационните филмчета, реши той.
Откъсна очи от прозореца и тайно разгледа няколкото човека в трамвая. Сега му беше нужно каквото и да е, нещо, което можеше да откъсне мислите му от странната пустота, която го беше обзела, когато предаде профила си. Не беше заради това, че участието му в този случай можеше да приключи. Все пак Брандън бе казал на Карол, че трябва ежедневно да се консултират с него.
Искаше му се да бе по-ентусиазиран относно компютърната й теория, но годините на обучение и практика бяха вкоренили у него изключителна предпазливост. Самата идея бе великолепна. Той щеше да бъде много доволен, ако Карол заедно с колегите си успееше да потвърди предположението си. Но заради правдоподобността на профила си той трябваше да се дистанцира от подобни идеи, които обикновеното ченге би отхвърлило като прекалено фантастични.
Чудеше се как ли прекарват вечерта в полицията. Карол се бе обадила да му каже, че екипите излизат и обикалят из Темпъл Фийлдс, наблюдават редовните посетители на района и се опитват да разберат дали предположенията от профила са верни. Ако имаха късмет, можеха да се натъкнат на някои имена, които вече са вкарани в компютрите на „ХОЛМС“ или от предишните им криминални досиета, или от номерата на колите, въведени в системата като заподозрени. Това бяха возилата, снимани в района на местопрестъпленията.
— Следващата спирка ще бъде „Бенк Вейл“, „Бенк Вейл“ е следващата спирка — съобщи електронен глас от високоговорителите.
Тони сепнато установи, че центърът бе останал далеч зад тях и наближаваха покрайнините на „Карлтън Гардънс“, на по-малко от километър от дома му. „Бенк Вейл“ дойде и отмина, а Тони се завъртя на мястото си, готов да скочи към вратата, когато съобщят следващата спирка.
Вървеше бързо през тесните улички на предградието, мина покрай училищните игрища, заобиколи жалките шубраци — всичко, което беше останало от растителността, наречена някога Горски склон, името на района. Тони хвърли поглед към дърветата, докато профучаваше край тях, като си помисли с кисела физиономия, че пътят му пресичаше диагонално през горичката и почти сигурно беше напълно безлюден. Първо го бяха напуснали жените, които се прибираха сами вкъщи. После ги следваха децата, прогонени от разтревожените родители. Сега в Брадфийлд именно мъжете бяха тези, които научаваха горчивите уроци на рискования живот.
Тони зави по своята улица, като се наслаждаваше на тишината, защото по нея нямаше движение. Трябваше да се справи някак с вечерта. Може би щеше да отиде до супермаркета и да купи продукти за пилешки котлети. Щеше да си вземе и видеокасета или да се разсее с четене.
Когато пъхна ключа в ключалката, чу звъна на телефона. Хвърли куфарчето си и хукна в тази посока, оставяйки вратата да се затвори с трясък. Вдигна слушалката, но преди да успее да изрече нещо, гласът й се разля в ухото му като топло олио, успокояващо болката.
— Антъни, любими мой, звучиш така, сякаш умираш от копнеж по мен.
Беше успял да избегне мислите си в тази посока по целия път към дома, но добре знаеше, че се бе надявал именно на това.
Брандън тъкмо бе угасил лампата си, когато телефонът го стресна.
— Трябваше да се предполага — измърмори Маги, когато той се измъкна от приятната топлина на леглото, за да вдигне слушалката.
— Брандън! — изръмжа в отговор.
— Сър, следовател Матюс е на телефона — започна уморен глас. — Току-що прибрахме Стиви Макконъл. Момчетата преди малко го пипнаха в опит да се измъкне с ферибота на пристанището в Сийфорд. Имаше намерение да отплава за Ротердам.
Брандън седна на смачкания юрган, пренебрегвайки протестите на Маги.
— И какво са направили?
— Е… ами, сър, те са смятали, че нямат голям избор, тъй като той е освободен под гаранция и при никакви условия не може да я нарушава.