Излязох от джипа и се разтъпках наоколо. Складът отпадаше, защото забелязах алармената система срещу крадци. Но тогава боговете ми се усмихнаха. Отстрани попаднах на ниска дървена количка, от онези, които навремето носачите използваха, за да прекарват багажите на пътниците по гарата, когато все още имаше носачи, харесващи професията си. Градинарите очевидно ги използваха, за да развозват растенията из парка. Откарах я до джипа и смъкнах голото тяло на Гарет в нея. После увих трупа в два черни найлонови чувала и впръсках смазочно масло в осите, за да избягна противното скърцане. След това предпазливо се насочих към шубраците.
Отново имах късмет. Не видях никого. Дотътрих количката до задната част на естрадата при обраслите с растителност стъпала. В края на пътеката бутнах количката към храсталака. После внимателно, за да не оставя отпечатъци по меката земя, обърнах количката и изтърсих тялото на Гарет в шубраците. Пристъпих назад и прескочих мястото, където стоях. След това прекарах количката отгоре. Храстите изглеждаха малко смачкани, но нямаше и следа от Гарет. Ако имах късмет, щеше да остане неоткрит, докато пощальонът не предаде последното ми послание към най-добрите.
Десет минути по-късно оставих количката на старото й място и насочих джипа си към задния изход на парка, който се намираше на една тиха алея, точно срещу църквата. Въпреки че шансовете някой да ме забележи бяха нищожни, карах на угасени фарове, докато не излязох на главната магистрала. За разлика от Темпъл Фийлдс точно това бе районът, където някой любопитен клюкар, страдащ от безсъние, би забелязал непознато возило в ранните часове на деня.
Прибрах се вкъщи, трупясах се и спах непробудно дванайсет часа. Събудих се навреме, за да прекарам два интересни часа на компютъра, преди да изляза за работа. За щастие си уплътних добре нощта, така че имах много сложни задачи, които да занимават съзнанието ми и да не се разсейвам в догадки за предстоящия брой на „Сентинъл Таймс“.
Накараха ме да се гордея, въпреки краткото време, за което трябваше да обработят посланието ми. Очевидно се бяха захванали за работа веднага и бяха успели да убедят полицията да го приеме на сериозно. Бяха ми отделили първа страница, допълнена със снимка на посланието ми, въпреки че нищо не посочваше от кого бе изпратена картичката.
Гола и обезобразена жертва на откачения убиец бе открита в един градски парк след получаване на странно съобщение, адресирано до „Сентинъл Таймс“.
Убиецът, който се е подписал като „Дядо Коледа“, разкрива чрез зловещо коледно послание мястото в „Карлтън Гардънс“, където е захвърлил поредния си труп.
Ужасното съобщение, изглежда, е написано с кръв. Било е нахвърляно върху фирмена коледна картичка на една от водещите адвокатски кантори в града.
Писмото беше придружено от домашна видеокасета, посочваща мястото на тялото, в което най-добрият екип веднага разпозна специфичната лятна естрада на парк „Хил“.
Уведомена от най-добрите репортери, полицията веднага изпрати екип от униформени и цивилни служители на мястото в парка, посочено от коледната честитка.
След кратко претърсване на храсталаците около утъпканата пътека край лятната естрада, както бе посочено на касетата, един униформен полицай откри тялото на мъж.
Според източници на полицията трупът е бил гол. Гърлото на мъжа е било прерязано, а тялото обезобразено. Смята се, че той вероятно е бил измъчван, преди да бъде убит.
Въпреки че този район на парка е известен като територия за зажаднели за любов хомосексуалисти, полицията не свързва последното убийство с предишните на двама млади мъже, направени по-рано тази година, чиито трупове също бяха захвърлени в Темпъл Фийлдс. Район, известен като гей територията на града.