Близо до стълбите стоеше дървен тезгях, целият в белези, допълнен с менгеме и клещи. Инструментите на Хенри висяха в стройни рекички над него. Само няколко часа работа ми бяха необходими, за да превърна това мазе в тъмница, далеч по-ужасяваща от всичко, на което са се натъквали някога програмистите на компютърни игри. Като начало не трябваше да мисля за допускането на някаква слабост, така че моите авантюристи да могат да избягат.
В края на седмицата, след като бях идвал в свободното си време, свърших цялата работа. Нищо прекалено изтънчено. Прикрепих катинар и вътрешно резе към капака на пода. Поправих пода и варосах стените. Исках мястото да бъде толкова светло, колкото е възможно, за да се подобри качеството на видеозаписа. Направих даже разклонител през халката, за да се снабдявам с електричество.
Вях мислил дълго и усилено, преди да реша как да накажа Адам. Накрая се спрях на това, което французите наричат chevalet, испанците — escalero, немците — ladder, италианците veglia, а поетичните англичани „Херцог на Ексетърската щерка“. Закачалката е получила смекченото си наименование от находчивия Джон Холанд, херцог на Ексетър и граф на Хънктингдън. След успешна кариера на воин херцогът станал управител на Лондонската кула и някъде около хиляда четиристотин и двайсета година той въвел най-великолепния инструмент за убеждаване, правен по тези брегове.
Най-ранният й вид се състоял от отворена правоъгълна рамка, вдигната на крака. Затворникът бил слаган отдолу в нея, привързан с въжета около китките и глезените. Във всеки ъгъл въжетата били прикрепени към винт, задвижван от надзирател, който дърпал лостовете. Това тромаво и трудоемко приспособление станало по-изтънчено през годините, свършвайки почти във вид на маса или хоризонтална стълба, като често включва валяк с шипове в средата. Така че, ако затворникът мръднел, шиповете му разкъсвали гърба. Била създадена също система със скрипеца, която свързвала всички четири въжета заедно. Така вече било възможно машината да бъде управлявана само от един човек.
За щастие тези, които са прилагали наказания през вековете, са били много старателни в описанията и рисунките си. Имах също снимките от музейната брошура, към която можех да се обърна, и с помощта на програмата CAD създадох моя собствена закачалка. Прикачих й старомодна изстисквачка, която намерих в един антикварен магазин. На търг купих и дървена маса. Занесох я направо във фермата и я насякох в кухнята, като се възхищавах на майсторлъка, вложен в това твърдо дърво. Отне ми два дни да построя стълбата. Всичко, което оставаше, бе да я изпробвам.
Втора глава
Остави после читателя да си представи чистото безумие на ужаса, когато в тази тишина на очакване гледаш и наистина очакваш непознатата ръка да нанесе поредния си удар. И все пак не ти се вярва, че някой би имал подобна дързост пред очите на всички… Втори случай със същата мистериозност, убийство със същия унищожителен план, извършено в същия квартал.
Веднага, след като запали колата си и потегли, мобифонът, монтиран на таблото, иззвъня. Той грабна слушалката и изрева:
— Брандън.
Тони можеше да чуе компютърния глас, който съобщаваше: „Имате съобщение. Моля, обадете се на сто двадесет и едно. Имате съобщение…“
Брандън свали телефона, натисна копчетата и отново го долепи до ухото си. Този път Тони вече не чуваше какво се говореше. След малко Брандън набра друг номер.
— Секретарката ми — обясни той кратко. — Извинявай за това… Ало, Мартина? Джон е. Ти ли си ме търсила?
Няколко секунди след отговора Брандън стисна очи, като че ли го прониза остра болка.
— Къде? — попита той с глух глас. — Добре, разбрах. Ще бъда там след половин час. Кой работи по него?… Добре, благодаря, Мартина. — Брандън отвори очи и затвори телефона. После внимателно върна слушалката на мястото й и се завъртя с лице към Тони. — Искаше да знаеш кога можеш да започнеш? Какво ще кажеш за веднага?