— Инвалидната количка — обади се Карол. — Той е поел голям риск, като я е откраднал от болницата. Не мисля, че това пасва с изключително внимателното поведение и обмислени действия, които серийният убиец ни демонстрира досега.
— Освен това този не е бил измъчван — добави Кевин с пълна уста, докато хапваше от ролето яйца и наденица. — Или поне не видимо.
В джоба си имаше бележка, която определяше тактиката му повече от всеки друг аргумент, изречен в тази стая. Попай можеше да е отстранен от работа, но Кевин щеше да подкрепя интуицията му срещу останалите.
Но Боб Стансфийлд не се отказваше.
— Добре, ами ако той нарочно го е направил по различен начин, за да ни накара да смятаме, че някой го имитира? Сигурно умишлено се опитва да ни обърка. Все пак не можете да пренебрегнете вестника, който лежеше там. А и профилът на доктор Хил ни предупреди, че шокът от неправилното интерпретиране на случаите във вестника би могло да промени модела му на действие.
Тони продължаваше невъзмутимо да си подрежда роле с бекон и яйца. Обля жълтъка отстрани с кафяв сос.
— Не е лошо като теория. Съвършено приемливо е да е убил просто за да се изфука със способностите си. Може да се приеме, че не е било планирано предварително, както при другите случаи, така че изборът му на жертва се е случил съвсем различен. Но основният начин на действие би трябвало да е същият.
— Ами той е! — настояваше Стансфийлд. — Гърлото на това хлапе е отрязано, както и на останалите. И копелето е направило същинска каша от момчето. Как можете да кажете, че не е бил измъчван, като виждате състоянието на задника му?!
— Ако си падах по залаганията, бих се обзаложил с теб едно на хиляда, че Чейс Колинс не е умрял от прерязване на гърлото. Сигурен съм, че е бил удушен с ръце и след това е направен прорезът на врата му, за да изглежда като поредната жертва на серийния убиец. Това, което според мен се е разиграло тук, е просто сцена на твърд секс, излязъл от контрол. Чейс се е борил, докато е бил изнасилван, и секспартньорът му го е стиснал за гърлото, за да го накара да миряса. В безумието на оргазма си е прекалил с натиска и се е сдобил с труп. Пресметнал е, че единственият шанс да се измъкне от създалата се ситуация е да го направи да изглежда като работа на серийния убиец. А в случай, че ние не се окажем достатъчно схватливи, е решил да ни помогне, като е подхвърлил последния брой на вестника върху трупа.
— Звучи наистина правдоподобно — съгласи се Брандън, докато изтънчено забърсваше мазните си пръсти в една салфетка, измъкната от джоба му.
— Мисля, че Тони е прав — обади се и Карол решително. — Първата ми реакция беше, че това е петата жертва, но колкото повече си мисля, толкова повече се убеждавам, че съм сгрешила. И знаете ли какво затвърди извода ми? — Четири чифта очи се впериха въпросително в нея. Почувства същото напрежение, което усещаше винаги на свидетелската скамейка. — Снощи не беше понеделник.
Тони се ухили. Стансфийлд вдигна очи нагоре. Кевин кимна неохотно, а Брандън рече:
— Смяташ, че денят от седмицата е толкова важен за него?
Карол кимна.
— Очевидно има някаква много основателна причина, за да избере единствено понеделника, независимо дали това е заради практичност или суеверност. Без значение какво е, то означава много за него. И не смятам, че ще наруши традицията си само за да ни заблуди.
— Съгласен съм с Карол — намеси се Кевин. — Не само заради нощта от седмицата. Има също други моменти.
Стансфийлд изглеждаше изненадан.
— Добре. Очевидно мнозинството печели — предаде се той добродушно. — Съгласих се, че е работа на друг. Кой ще се заеме със случая?
Брандън въздъхна.
— Говорих вече с шефа на централата — Шарпълс. Ще му прехвърлим топката. Ако няма никой от нашите, който да е свободен, ще предадем случая на техния главен следовател.
— Направо ще му призлее — подхвърли Кевин разсеяно.
— Така е. Е, ще бъде връчено на който и да е следовател, който днес има лош ден. А сега искам да ви кажа, че събитията от последната нощ ни лишиха от възможността да отдадем на профила на доктор Хил нужното внимание, но мисля, че е време вече да го сторим… — Брандън бе прекъснат от чукане на вратата. — Влез! — извика той, като едва успя да прикрие раздразнението си.