Влезе един униформен полицай, който носеше две папки.
— Това пристигна току-що, сър. Едното е от съда, другото от лабораторията за патологичните случаи — поясни той и ги остави на бюрото пред Брандън.
Докато Брандън вдигна писмата, полицаят вече бе изчезнал.
Останалите в стаята едва сдържаха любопитството си, докато Брандън преглеждаше по диагонал доклада на патолога по предварителните проучвания.
— „Скъпи Джон, знам, че ти се иска да попаднеш на нещо по тази последна жертва, тъй като на пръв поглед изглежда като че ли вашият сериен убиец накрая е оставил някакви следи. Лошата новина обаче е, че според мен това не е работа на вашия човек. Жертвата е била вече мъртва от задушаване, когато е направен прорезът на гърлото. Вероятно е удушен с ръце. Освен това мисля, че вратът му не е отрязан със същото острие, както на предишните четири жертви. При огледа установих, че е било далеч по-дълго и по-тъпо. Нещо подобно на нож за зеленчуци. Докато, както знаеш, аз смятам, че предишните са направени вероятно с нож за месо. Времето на смъртта фиксирам някъде между осем и десет снощи. Ще ти изпратя пълен доклад веднага, щом като…“ И така нататък, и така нататък. Е, както изглежда, Тони, ти си бил прав.
— Добре, че точно навреме се съгласих да взема страната ви, в противен случай щях да изглеждам пълен профан — каза Боб Стансфийлд и протегна ръка към Тони. — Добра работа, докторе.
Карол се усмихна скришом. Беше благодарна на бога, че останалите от екипа накрая започнаха да приемат, че Тони имаше какво да каже и то трябваше да бъде ценено. Странно беше колко различна ставаше атмосферата сега, когато Крос го нямаше.
Кевин се размърда в стола си, за да се намести по-удобно.
— Какво имат да кажат експертите? Нещо за нашите случаи или всичко е предварителни доказателства по случая Чейс Колинс?
Брандън прегледа набързо другия лист.
— Предварителни… предварителни… предварителни… — Изведнъж той спря и рязко си пое дъх. — Боже мой! — възкликна с нескрито отвращение в гласа.
— Какво има, сър? — попита Карол.
Брандън прокара ръка през мрачното си лице и отново се втренчи в листа хартия, като че ли проверяваше дали пък не го е прочел погрешно.
— Проверявали са белезите от изгаряне по тялото на Дамиен Коноли. Опитвали са се да разберат какво ги е причинило.
Тони замръзна, а ръката с последния залък сандвич увисна по средата на пътя към устата му.
— И какво е мнението им? — обади се рязко Боб Стансфийлд.
— Това е пълна лудост! — каза Брандън. — Единственото, до което момчетата са достигнали, е формички за сладки.
— Разбира се! — възкликна разпалено Тони и една далечна усмивка озари очите му. — Всичките различни форми на звезди. Това е очевидно, той веднъж го е посочил.
Изведнъж Тони осъзна, че останалите четирима бяха вперили погледи в него. Единствено Карол изглеждаше заинтригувана. По останалите лица вида изражения, които бе виждал преди. Мнителност. Антипатия. Отвращение. Неразбиране.
— Двайсет и четири каратова откачалка! — каза горчиво Стансфийлд.
Никой не бе съвсем сигурен кого имаше той предвид — убиеца или Тони.
Денят, в който Пени Бърджес се захвана с криминалната хроника на „Брадфийлд Ивнинг Сентинъл Таймс“, тя бе решена, че ще си създаде по-добри връзки, отколкото който и да е от предшествениците й мъже беше успял. Тя бе разбрала, че сред мъжките ритуали на масонската ложа и пушачите трябва да се чувства в свои води, но твърдо бе решила, че дори там нямаше да допусне да се случи нещо забележително без нейно знание.
Нищо чудно тогава, че телефонът й звъня между шест и седем сутринта. И двете обаждания бяха от полицейски служители, които й съобщиха, че мъжът, разпитван по-рано във връзка със серийния убиец, е арестуван при опит да напусне страната. Никакви имена. Никакви заплахи. Но разбра, че анонимният заподозрян щеше да бъде изправен пред съдиите тази сутрин, за да бъде върнат отново зад решетките по обвинение, че се е опитвал да наруши наложената му мярка за неотклонение. Като се има предвид открития пети труп, който бе изкарал Пени от леглото около два сутринта, връзката беше очевидна.
Тя се усмихна доволно над втората си чаша силно кафе. Това щеше да й запази отново първата страница на вечерния брой. Надяваше се само главният редактор и юрисконсултът на вестника да не се уплашеха. После натопи чашата и купичката от кашата в мивката и грабна палтото си. И в двата случая се очертаваше интересен ден.