— Никога в живота си не съм бил по-сериозен — сряза го ледено шефът му. — Извиках те тук тази сутрин, за да те предупредя. Това, което си направил на Стивън Макконъл вчера, е нападение. Случаят е отворен, господин Крос. Ако отново припарите към това разследване, кълна се, няма изобщо да се колебая да ви подведа под отговорност. Всъщност това много ще ме зарадва. Няма да допусна нито един офицер да коментира полицията, независимо дали е действащ, или отстранен!
Когато схвана думите му, Крос пребледня, а после пламна от гняв и унижение. Брандън се изправи.
— А сега се омитай от кабинета и участъка ми!
Крос стана като зашеметен.
— Ще съжаляваш за това, Брандън! — изсъска той разярено.
— Не ме предизвиквай, Том! Заради тебе самия не ме предизвиквай!
Докато ходеше, Карол обмисляше отговорите си и насочваше журналистите към малкото фоайе до адвокатското кафене.
— Добре, добре — опитваше се тя да успокои развълнуваните им и преувеличени ръкомахания. — Вижте, ако ми дадете само две минути, ще се върна веднага и ще отговоря на всичките ви въпроси. Става ли?
Те я изгледаха недоверчиво, а един-двама отзад дори бяха склонни отново да хукнат и окупират вратата на заседателната зала.
— Вижте какво — обърна се отново към тях, като леко масажираше челюстта си. — Аз направо агонизирам. Имам жесток зъбобол и ако не се обадя на зъболекаря си преди десет, няма да имам никакъв шанс да се класирам при него днес. Моля ви! Ще ми дадете ли тази възможност? Само една малка пауза? После съм изцяло на вашите услуги, обещавам! — довърши тя изречението си отчаяно и се постара да докара една болезнена усмивка. После се мушна в кафето. На стената в дъното имаше телефон. Тя веднага се насочи към него. Изигра добре етюда с изваждането на бележника, от който да намери телефона на зъболекаря. После набра добре познатия номер на съда.
— Зала номер едно, моля! — изчака да я свържат и каза на чиновника: — Следовател Джордан е тук. Мога ли да говоря с адвоката на КСС?
Малко по-късно тя вече имаше връзка с един от адвокатите на Кралската съдебна служба.
— Еди? Аз съм, Карол Джордан. По петите ми са хукнали трийсетина хиени, които чакат да нападнат Стивън Макконъл. Умират да си направят всевъзможни грешни заключения. Затова мисля, че може би ще предпочетеш да ми го доведеш сега, докато ги държа обуздани на една импровизирана пресконференция? Можеш ли да се справиш с бюрокрацията?
Изчака го да се разбере нещо със съдебния служител от охраната.
— Добре, Карол, ще опитам. Благодаря ти.
Като продължаваше номера си, Карол нахвърли нещо в бележника си и затвори телефона. После пое дълбоко дъх и се насочи отново към тълпата.
Дамиен Коноли — типично ченге. И да исках, нямаше да мога да намеря по-подходящ човек, за да дам урок на полицията, дори да търсех цяла година. Но той бе вече там, в моя списък, един от личната ми класация „Топ десет“. Беше ми по-трудно да го следя, защото плаващият му график на работа често се разминаваше със собственото ми работно време. Но както често казваше баба ми, нищо хубаво не идва лесно.
Хванах го в капана по обичайния ред.
— Съжалявам, че ви безпокоя, но колата ми се развали, а нямам никаква представа къде е най-близкият апарат за пътна помощ. Може ли да ползвам телефона ви, за да им се обадя?
Почти смешно е колко лесно можеш да прекрачиш прага на домовете им. Трима мъже са мъртви, а те все още не вземат най-елементарни предпазни мерки. Почти ми беше жал за Дамиен, тъй като от всичките той беше единственият, който не ме бе предал и измамил. Но ми беше нужен, за да им дам пример. За да им покажа колко трогателно безпомощни са. Дразнеше ме, че ме спрягаха с така наречената „гей общност“, но те бяха донякъде прави, когато казваха, че докато жертви са предполагаемите гейове, полицията не ще направи нищо. Убийството на един от техните хора щеше да бъде това, което да ги стресне и да ги накара да седнат и да се замислят. Поне щяха да бъдат принудени да ми отдадат признанието и уважението, които заслужавах.
За да отбележа това, замислих нещо по-специално за Дамиен. Един необичаен метод за наказание, използван от време на време, за да действа като ужасяващ пример. Изглежда, най-често е прилаган в случаи на тежка измяна, където някой е бил уличаван в заговор за убийството на краля. Напълно подходящо, смятах аз. Защото какво беше Дамиен, ако не една неразделна част от групата, която трябваше да ме унищожи, стига да можеше?