— Какво мислиш? — попита нетърпеливо.
— По принцип е възможно. Няма спор. Има вече такава техника и не е трудно да се използва софтуерът. Бих могъл да го направя, представям си го как става. Но тук е нужна сериозна сума. Да кажем триста лири за видеоплатката, четиристотин за възпроизвеждаща платка, други от триста до петстотин за приличен дигитализатор на видеообраза, плюс поне хилядарка за компютърен скенер, последна дума на техниката. Въпреки че софтуерът е на истинския убиец. Има само една цялостна програма, която би могла да направи това, за което говориш — „ВиКом 3Д“. Във фирмата имаме такава и джобът ни олекна с близо четири хилядарки, за да си я доставим. А това беше преди шест месеца. Последното подобрение ни струва още осем стотачки — ръчно средство за управление и насочване.
— Значи това изобщо не е такъв програмен продукт, какъвто биха могли да си позволят много хора.
Майкъл изсумтя.
— Дяволски си права. Нужно е сериозно оборудване. Вероятно притежателите са само професионалисти като нас, студията за разпространение на видеопродукции и може би няколко човека, на които компютърът е сериозно хоби.
— Колко бързо може да бъде доставена тази техника? Можеш ли да си я купиш от специализиран магазин? — поинтересува се Карол.
— Всъщност не. Ние се свързахме директно с „ВиКом“, защото искахме да ни проведат пълна демонстрация, преди да се решим да хвърлим толкова много пари. Опасявахме се те да не отидат на вятъра. Възможно е някои дистрибутори — специалисти в бизнеса — да ги продават, но те едва ли прехвърлят голямо количество. Това обаче със сигурност не е поръчка по пощата чрез каталог. С повечето компютърни продукти е така.
— А другите неща, които спомена, дали са техника, достъпна за широк кръг хора? — попита Карол.
— Не са необикновени. Доколкото мога да си спомня, има около два-три процента пробив на пазара на видеопродуктите и около петнайсет процента на скенерите. Но ако смяташ да хванеш следите на твоя човек, направи следното — аз бих се заловил за нишката „ВиКом“, ако бях на твое място — посъветва я Майкъл.
— Мислиш ли, че ще ни допуснат да се ровим в регистрите им за продажбите?
Той направи гримаса.
— Точно това се чудех и аз. Все пак ти не си конкурент, а и става въпрос за разследване на убийство. Човек никога не знае. Може пък да ви сътрудничат. Все пак, ако този тип използва тяхната техника, би било проява на лош вкус да не ви помогнат. Мога да изкопая от документацията ни името на човека, с когото работихме. Той беше директор на продажбите. Шотландец. С някакво име, за което не можеш да твърдиш, че е християнско — Грант Камерон, Камбъл Елиот… Мотае ми се в главата…
Докато Майкъл прелистваше бележника си с телефони и адреси, Карол напълни отново чашата си и опита на вкус пенещите се пръски. В последно време удоволствието от живота като че ли придобиваше все по-малки размери. „Колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив!“ — помисли си иронично тя. Но ако можеше да се натъкне на нещо, което да подкрепи теорията й, всичко това щеше да се промени.
— Открих го! — възкликна Майкъл. — Фрейзър Дънкан. Обади му се в понеделник сутринта и кажи, че аз съм ти го дал. А сега е време да се отпуснем и да си починем.
— Прав си — съгласи се Карол. — Повярвай ми, наистина си го заслужавам.
Кевин Матюс се бе проснал върху смачкания широк креват с размазана от блаженство физиономия и се усмихваше на жената, която го бе възседнала.
— Това бе хубаво.
— По-добре, отколкото да готвиш вкъщи — каза Пени Бърджес, като прокара пръсти през тъмнокестенявите косми по гърдите му.
Кевин се засмя самодоволно.
— Безспорно — съгласи се той и се протегна за остатъка водка с кола, която Пени му бе наляла одеве.
— Учудвам се, че можа да се измъкнеш точно тази вечер — укори го тя и се примъкна бавно към него, докато зърната на гърдите й не докоснаха неговите.
— В последно време работим толкова много извънредно, че жена ми се е отказала да ме чака вкъщи за нещо друго, освен кратък сън.
Пени се отпусна и притисна гърди в Кевин.
— Нямах предвид Лин, а работата.
Кевин сграбчи китките й, преобърна я и се намери върху нея. Когато се успокоиха и вече лежаха един до друг, той най-после каза:
— Нямаше кой знае какво да се прави, честно казано.
Пени се размърда недоверчиво.