— Така ли? Снощи Карол Джордан откри труп номер пет, заподозреният е арестуван при опит да напусне страната, а ти ми казваш, че няма какво да правите? Хайде, Кевин, не говориш с кого да е!
— Нищо не си разбрала, скъпа — отвърна той високо и великодушно. — И ти, и всичките ти останали приятелчета от медиите.
Не му се случваше често да поставя Пени на мястото й и имаше намерение да се възползва пълноценно от отдалата му се възможност.
— Какво искаш да кажеш? — повдигна се тя и се подпря на лакът, като несъзнателно покри тялото си със завивката. Това вече не бе забавление, а сериозна работа.
— Първо. Трупът, който откри Карол снощи, не е поредната жертва на серийния убиец, а нескопосано подражание. Аутопсията го доказа без никакви съмнения. Просто още едно отвратително убийство на сексуална основа. От Централното управление ще изчистят този случай за няколко дни с помощта на Нравствения отдел — обясни й Кевин с очевидно самодоволство в гласа си.
Пени преглътна поражението си и промълви през стиснати зъби:
— И?
— Какво, скъпа?
— Ако това е първо, то тогава кое е второто?
Кевин се ухили така нагло, че Пени изпита желание веднага да го изрита. Взе незабавно решение, че той ще изхвърчи от леглото й на секундата, щом намери някаква приемлива алтернатива.
— А, да! Второ. Стиви Макконъл не е убиецът.
Пени направо загуби и говор, и картина. Информацията сама по себе си бе шокираща. Но още по-шокиращо в случая бе, че Кевин, макар да е знаел, не й беше казал нищо. Той бе запазил мълчание, оставяйки я да пусне такава статия във вестника, което в крайна сметка щеше да я представи като пълен идиот, при това зле осведомен.
— Така ли? — възкликна тя с високомерния тон, който не бе използвала, откакто с облекчение напусна колежа и реши да зареже превзетия начин на говорене.
— Точно така! Знаехме го още преди да се опита да се чупи — поясни Кевин, отпуснат така блажено на възглавницата и толкова доволен, че изобщо не забелязваше мълниите на чиста злоба, които Пени мяташе в негова посока.
— Тогава какъв точно беше смисълът на тази пародия в съда сутринта? — попита го с такъв тон, че учителката й по дикция би била много доволна, ако можеше да я чуе.
Кевин отново се усмихна самодоволно.
— Е, повечето от нас бяха стигнали до заключението, че Макконъл не е нашият човек. Но Брандън му бе прикачил опашка за всеки случая, така че когато той се опита да забегне от страната, ние бяхме малко или много задължени да го приберем на топло. По това време започваше да става съвсем сигурно, че Макконъл не е Странния убиец. Като добавим й факта, че той въобще не пасна с профила, създаден от Тони Хил, картинката е ясна.
— Не мога да повярвам на ушите си! — извика силно Пени.
Кевин най-после забеляза, че не всичко е наред.
— Какво? Някакъв проблем ли имаш, скъпа?
— Един малък шибан проблем! — каза тя, като насичаше остро всяка изречена сричка. — Искаш да ми кажеш, че не само сте тикнали напълно невинен човек в затвора, но сте допуснали също така пресата да раздуха предположението ви, че е много вероятно този човек да е Странния убиец?
Кевин се надигна и отново отпи от напитката си. После се протегна да разроши косите на Пени, но тя се отдръпна рязко.
— Не се притеснявай! Не е станало кой знае какво! — успокои я той покровителствено. — Така поне на никого няма да му хрумне да сформира агитка, за да го линчува или да обсади къщата му, докато е вътре. Смятахме, че като намекнем на медиите, че сме пипнали убиеца, бихме могли да провокираме истинския убиец да се свърже по някакъв начин с нас, за да ни увери, че все още е на свобода.
— Имаш предвид, че сте го подтиквали да убие отново? — извика почти в истерия Пени.
— Разбира се, че не! — възмути се Кевин. — Имах предвид да се свърже с нас! Както направи, след като прецака Гарет Финеган.
— Боже мой! — възкликна тя изненадано. — Кевин, как можа да си седиш тук и да ме убеждаваш, че на Стиви Макконъл няма да се случи нищо лошо, докато е под ключ в панделата?
Докато Пени Бърджес и Кевин Матюс се караха относно моралната страна на ареста на Стиви Макконъл, в крило „С“ на затвора на нейно величество, „Барли“, трима мъже се бяха заели да покажат на Стиви Макконъл какво се случва в пандиза с типове, забъркани в секс случаи. В края на коридора един пазач стоеше невъзмутим, очевидно глух за писъците и молбите за помощ на Макконъл. А в пустите полета на Брадфийлд един безпощаден убиец изпипваше последните неща по инструмента си за мъчение, който щеше да му помогне да покаже на света, че човекът в затвора не е отговорният за четири съвършено изпълнени серийни наказания.