Залата на екипа „ХОЛМС“ жужеше тихо от напрегнатата работа на операторите, втренчени в екраните и чукащи по клавишите.
Карол откри Дейв Улкот седнал в кабинета си да хапва напълно безучастно рибки и чипс. Вдигна глава при влизането й и едва докара една измъчена усмивка.
— Мислех, че имаш свободна вечер — каза той.
— Все още се надявам да е така. Брат ми обеща да купи цяла торба пуканки само за мен, ако свърша предварителната работа. Исках просто да намина и да ти оставя нещо — каза тя и стовари на бюрото на Дейв две найлонови торби. От тях се изтърсиха лъскави списания за компютри.
— Имам една теория — обясни му тя. — Е, повече е подозрение. — За трети път Карол изложи теорията си за убиеца, който използва видеокасети, трансформира образите и ги вкарва в компютъра и така поддържа фантазиите си.
Дейв слушаше внимателно и кимаше, докато поглъщаше разказа на Карол.
— Това ми допада — каза накрая просто. — Прочетох вече няколко пъти профила и досега наистина не можах да възприема какво има предвид доктор Хил, като казва, че убиецът се поддържа емоционално устойчив чрез видеозаписа на убийствата. Звучеше безсмислено. Твоята идея ми го изяснява. И какво искаш от мен?
— Майкъл смята, че ако засечем купувачите на програмата „ВиКом 3Д“, това може да ни отведе до него, ако сме прави, разбира се. Аз лично съм съвсем уверена в това. Твърде вероятно е компанията, за която работи убиецът, да има необходимите програмни продукти и той да може да борави там с тях. Въпреки това, за да бъде в безопасност, ще е необходимо да прави цялото сканиране и дигитализация на образите вкъщи. Затова си мислех, че ще си заслужава да се направи списък на дистрибуторите на видеодигитализатори и платките за възприемане на видеосигнала от компютъра. Можем да открием доставчиците чрез обявите в тези списания, тъй като в действителност всички компютърни продукти могат да се поръчат и по пощата. Ще трябва да се свържем също с местните компютърни клубове. Няма да е зле, ако можеш да отделиш няколко човека да свършат тая работа.
Дейв въздъхна.
— Надявам се, Карол. — Вдигна едно списание и го прелисти. — Предполагам, че днес и утре ще мога да нахвърлям списъка, а първото нещо в понеделник сутринта ще е да хванем двама оперативни да звънят по телефоните. Но кога компютърните ми оператори ще имат време да вкарат данните, не мога да ти кажа. Ще гледам все пак да се направи. Става ли?
Карол се ухили.
— Ти си страхотен, Дейв!
— Аз съм същински мъченик, Карол. На най-малкото ми хлапе са му пробили две зъбчета, които дори още не съм видял.
— Мога да остана и да ти помогна да прегледаме заедно списанията — предложи неохотно Карол.
— О, я стига! Изчезвай и се забавлявай. Време е поне един от нас да го направи. Какво смяташ да гледаш?
Карол направи гримаса.
— Съботната специална програма — „Преследвача“ и след това „Мълчанието на агнетата“.
Смехът на Дейв отекваше в ушите й по целия път до колата й.
Дългото къркорене, изглежда, идваше от стомаха му. Когато оргазмът го разтърси и се разля по цялото му тяло, Тони почувства невероятно чувство на облекчение.
— О, боже! — простена той.
— О, да, да — задъхваше се Анджелика. — Възбуждаш ме отново, о, Тони, Тони… — Гласът й потъна в ридание.
Тони лежеше на леглото си и дишаше тежко. Около него се разнасяше тежката миризма на пот и секс. Чувстваше се като че ли най-неочаквано бе освободен от товар, който бе носил толкова дълго, че бе престанал да забелязва тежестта му. Дали това бе усещането, че си излекуван, чувството на лекота и желание за живот, мислеше си Тони. Като че ли беше захвърлил миналото зад себе си като тежък чувал въглища в сандък. Дали така се чувстваха пациентите му, когато разтоварваха проблемите и обърканите си истории върху него, за да се освободят от тежестта си, чудеше се той.
Чуваше в ушите си накъсаното дишане на Анджелика. След малко се обади:
— Чудо! Истинско чудо! Беше по-добре от всякога. Страхотно ми хареса начинът, по който ме любиш!
— И за мен беше хубаво — призна си Тони, като неочаквано за самия него наистина го имаше предвид. За пръв път, откакто бяха започнали тази странна комбинация от терапия и сексуална игра, той нямаше проблеми с ерекцията си. От самото начало днес инструментът му бе твърд като скала. Никакво спадане, никакво съмнение, никакъв срам. Просто за пръв път изживя безпроблемен секс, какъвто не беше имал от години. Е, в действителност Анджелика не бе с него в стаята, но все пак това бе гигантска стъпка в правилната посока.