— Постигнахме най-сладката хармония — изчурулика Анджелика. — Никога и никой досега не ме бе издигал така, както ти.
— Често ли го правиш? — попита Тони вяло.
Тя се изкикоти. Дрезгав, секси, задавен смях.
— Не си първият.
— Предполагах. Ти си далеч повече от експерт — поласка я той почти искрено. Тя бе съвършеният терапевт за него, а това бе съвсем сигурно.
— Много съм претенциозна към мъжете, които подбирам да споделят удоволствието си с мен — поясни Анджелика. — За съжаление не всеки оценява това, което предлагам.
— Те трябва да са големи особняци, за да не се забавляват. Сигурен съм, че е така.
— Радвам се за теб, Антъни. Никога няма да разбереш колко съм щастлива. Сега трябва да вървя — довърши тя, като тонът й рязко се смени и придоби делови характер. Тони свикна да го разпознава, защото винаги се появяваше в края на разговорите им. — Тази вечер наистина беше специална. Скоро ще се чуем.
След това линията прекъсна. Тони изключи телефона и се изпъна. Тази вечер с Анджелика за пръв път в живота си Тони почувства покровителство, нежност и внимание, които му помагаха, без да задушават. Той усещаше със сърцето си, че баба му го бе обичала и се бе грижила за него, но семейството им никога не бе демонстрирало чувствата си открито. Любовта й бе безцеремонна и практична и служеше повече на нейните нужди, отколкото на неговите. Сега той осъзнаваше, че жените, по които се беше увличал в миналото, бяха нейни емоционални двойници. Благодарение на Анджелика той смееше да се надява, че моделът бе вече счупен. Беше му причинил достатъчно болки през годините.
Сексуалният му живот бе започнал по-късно, отколкото на връстниците му. Отчасти защото тялото му не искаше да съзрява до седемнайсетата му година. Той бе винаги най-дребният в класа. Тогава му даваха най-много тринадесет-четиринадесет години и той се страхуваше от секса повече от всички. После изведнъж дръпна с няколко сантиметра в течение на два-три месеца. Докато постъпи в университета, вече бе загубил девствеността си в едно недодялано изпълнение, от което му беше останал ужасен спомен. Грубата кувертюра на леглото го бе ожулила доста неприятно и се наложи дни наред да ходи с белези. Приятелката му, доволна, че се е отървала най-сетне от бремето на девствеността си, го бе зарязала скоро след това.
В университета бе прекалено срамежлив, а освен това работеше твърде усилено, за да има време да трупа някакъв опит. По-късно, когато започна работа по доктората си, той се влюби до уши в една млада преподавателка по философия от колежа си. И тъй като беше умен и интересен, успя да грабне вниманието й. Патриша не криеше факта, че бе омъжена жена, както не скри и факта, че слага край на връзката им заради сластните му погледи, които той не можеше да крие.
— Виж, скъпи мой — каза му тя един ден, — мозъкът ти може да е на ниво за докторска степен, но чукането не би ти донесло и тройка!
Естествено, това бе краят, но оттогава нещата в интимната му област тръгнаха надолу. Последните две жени, с които бе имал връзка, смятаха, че Тони е истински джентълмен, защото никога не ги вкарваше веднага в леглото си, както останалите. И това продължаваше до момента, когато те го замъкваха и откриваха колко рядко в действителност той можеше да се отпусне. Много отдавна бе разбрал колко трудно е да убедиш една жена във факта, че проблемът да не ти се вдига, няма нищо общо с нея.
— Просто са ми писнали такива комплексарки! — възмути се той на глас.
Вероятно сега най-сетне бе намерил начин да се изправи срещу миналото си и да продължи напред. Още няколко нощи като тази с Анджелика и може би, но само като предположение, щеше да събере смелост да направи истински опит. Той се зачуди дали обслужването й стигаше дотам. Сигурно трябваше да обмисля дали да й пусне някакви намеци. Все пак трябваше да пробва.
Брандън прочете листа на бюрото си и разтри очи, за да прогони съня от тях. Той и Дейв Улкот бяха прекарали нощта, преглеждайки десетките доклади, които им се бяха струпали. Това беше резултат от действията, които предприе Дейв в отговор на връзките, изкарани от компютъра на „ХОЛМС“. Въпреки решителните им усилия да открият някаква, макар и тънка връзка, което да им помогне да разплетат кълбото и стигнат до убиеца, не откриха нищо, което някой от тях да идентифицира като съществено.