— Друго тяло?
— Да — съгласи се мрачно Брандън, обърна се напред и даде пълна газ на колата. — Как се чувстваш на мястото на престъплението?
Тони сви рамене.
— Вероятно ще се лиша от обяда си, но за мен ще бъде награда, ако успея да видя трупа в истинското първоначално положение.
— Няма нищо първично в начина, по който това смахнато копеле ги оставя — изръмжа Брандън, като спря на магистралата и зави в страничната улица. Стрелката на скоростта удари сто и петдесет, преди да отпусне педала на газта.
— Върнал ли се е обратно в Темпъл Фийлдс?
Брандън остана все така изопнат, но го стрелна с бърз поглед. Тони бе забил поглед напред, а тъмните му вежди бяха сбърчени в намръщено изражение.
— От къде знаеш?
Това беше въпрос, за който Тони не беше подготвен.
— Наречи го съвпадение. Мисля, че последния път се е уплашил, че в Темпъл Фийлдс може да стане доста напечено. Като захвърли третото тяло в „Карлтън Гардънс“, той измести фокуса, може би, за да заблуди полицията да не се съсредоточава в един район и вероятно за да намали малко бдителността на хората. Но той обича Темпъл Фийлдс. Или защото познава района достатъчно добре, или защото, поради някаква причина, е важно за фантазията му. Може би пък се опитва да покаже нещо, да се докаже — размишляваше Тони на глас.
— Винаги ли ти хрумват половин дузина различни хипотези всеки път, когато някой ти подхвърля факт? — попита Брандън и мигна с фаровете на едно БМВ, което не искаше да му отстъпи място в лентата за висока скорост. — Мърдай, копеле такова, преди да съм те изхвърлил от шосето — изръмжа той.
— Просто опитвам. Така си върша работата. Постепенно очевидното ме кара да изключа някои от първоначалните си версии. Накрая започва да се оформя някакъв модел.
Той замълча, защото фантазията му вече работеше върху това, което щеше да открие на местопрестъплението. Стомахът му се беше свил, а мускулите му трепереха като на музикант пред концерт. Обикновено всичко, което бе успял да види досега, бяха версии втора ръка на почистени вече сцени на престъпления. Независимо колко добри бяха снимките и докладите на съдебните медици и полицаите, това винаги си оставаше нечий друг поглед върху нещата, които той трябваше да си преведе. Този път той щеше да бъде толкова близо до един убиец, колкото винаги му се е искало. За човек, който е живял живота си ограден в обвивката на опознати поведения, проникването зад фасадата на един убиец бе единственото предизвикателство в града, което си заслужаваше.
Карол обяви за дванайсети път:
— Без коментар.
Пени Бърджес стисна ядосано устни и очите й отчаяно зашариха из мястото на престъплението, търсейки някой, който да е по-мек от каменната стена Карол. Попай Крос можеше да е една мъжка шовинистична свиня, но в снизходителните си коментари той винаги раздуваше малко запомнящи се цитати. Тя примигна и отново фокусира Карол.
— Какво стана с добрите ни отношения, Карол? — оплака се тя. — Прояви малко разбиране. Сигурно трябва да има нещо, което можеше да ми кажеш извън това „без коментар“?
— Съжалявам, госпожице Бърджес. Последното нещо, което вашите читатели очакват да чуят, е зле информирани, предварително написани спекулации. Веднага, след като намерим нещо конкретно, което можем да обявим, обещавам, че ще сте първата, която ще разбере — довърши Карол, като омекоти думите си с усмивка.
Тя се обърна да си тръгне, но Пени сграбчи ръкава на шлифера й.
— Извън написаното вече! — примоли се тя. — Само за мое сведение! Така че да не се довърша, като напиша нещо и изглеждам като пълен идиот. Карол, не е нужно да ти обяснявам какво всъщност става. Работя в офис, пълен с типове, които ме дебнат кога ще направя поредния си гаф, за да ме побъркат от подигравки!
Карол въздъхна. Трудно й бе да устои. Само мисълта какво щеше да направи Том Крос заради това в стаята за разбори задържаше все още устата й затворена.
— Не мога. Както и да е, що се отнася до мен, мисля, че добре си вършите работата. — Докато довършваше изречението, мерна познат „Рейндж Роувър“ зад ъгъла. — По дяволите! — измърмори тя и дръпна ръката си от репортерката. Точно това й трябваше сега — Джон Брандън да си помисли, че от нея изтича информация към „Сентинъл Таймс“, който увеличаваше истерията около серийния убиец.
Карол бързо се насочи към колата, която заби спирачки, изчаквайки някой да премести лентата, която държеше тълпата сеирджии настрана. Тя спря и зачака, докато полицаите хукнаха през глава да впечатлят шефа си с експедитивност. Роувърът си проби път напред, като даде възможност на Карол да зърне непознатия, който седеше на мястото до Брандън. Когато двамата мъже слязоха, тя огледа внимателно Тони, като се опитваше да запомни подробности. От доста време работеше по усъвършенстването на това качество. Човек никога не знае кога ще му се наложи да търси някого по словесен портрет чрез фотографски способи. Около метър и осемдесет, слаб, широки рамене, тесен ханш, пропорционално тяло, къса тъмна коса, разделена настрани, тъмни очи, вероятно сини, сенки под очите, светла кожа, среден нос, широка уста, долната устна по-пълна от горната. Никакъв усет за дрехи. Костюмът му беше даже по-старомоден от този на Брандън. Не изглеждаше овехтял обаче. Заключение: този мъж не прекарваше работното си време в костюм. А също, изглежда, не обичаше да хвърля пари на вятъра, така че одеждата му я чакаше перспективата да бъде носена, докато не се разпадне на парчета. Второ заключение: сигурно нито беше женен, нито имаше постоянна връзка. Всяка жена, чийто партньор се нуждаеше от прилично сако, щеше да го подтикне, уж случайно, да си купи нещо класически тип, за да не изглежда толкова смешно пет години след купуването му.