— Джордан.
— Будилникът ти звъни! — обяви бодро гласът.
Тя успя да определи, че човекът отсреща бе прекалено радостен още преди да се сети кой е.
— Кевин, можеше да проявиш малко милост!
— Никаква милост! Имам добри новини. Какво ще кажеш за един свидетел, видял убиеца да напуска къщата на Дамиен Коноли?
— Моля? Я повтори отново! — промърмори тя. Кевин повтори съобщението. Втория път гласът му я накара да седне на ръба на леглото. — Кога?
— Човекът е дошъл късно снощи. Бил е извън страната по работа. Брандън го е разпитал. Свиква съвещание в девет — обяви Кевин, развълнуван като дете на Коледа.
— Кевин, ти, проклето копеле! Можеше да ми се обадиш досега…
Той се засмя доволно.
— Смятах, че ще се нуждаеш от повече сън, за да изглеждаш красива.
— По дяволите сънят за красота…
— Не се ядосвай! И аз самият разбрах преди пет минути. Можеш ли да доведеш доктора с теб? Тъкмо опитах да му звънна, но никой не се обади.
— Добре, ще прескоча и до него да видя ще мога ли да го изкарам. Той, изглежда, има навика да изключва телефона си. Добре замислено, ако е искал да си докара приличен нощен сън. Не можеш да го объркаш с ченге — добави тя. После затвори и се упъти към душа. През главата й мина мисълта, че Тони може да е изключил телефона, защото е с жената от телефонния секретар. Тази идея направо сви стомаха й.
— Тъпа кучка! — промърмори ядно тя, докато водата я обливаше под душа.
В девет без двайсет вече се бе облегнала на вратата на Тони. След две минути той отвори. Опита се да се съсредоточи в нея с размазан от съня поглед, докато се мъчеше да задържи постоянно смъкващата му се пижама.
— Карол?
— Съжалявам, че трябваше да те събудя — каза тя делово. — Но ти не отговаряш по телефона. Господин Брандън ме помоли да те взема. Имаме съвещание в девет. Появи се свидетел.
Тони разтри очи. Имаше вид на дрогиран.
— По-добре влез — покани я той и продължи надолу по коридора, като остави Карол да затвори вратата след себе си. — Наистина съжалявам за телефона. Късно си легнах, затова го изключих. — Поклати глава. — Можеш ли да ме почакаш малко, докато си хвърля един душ и се обръсна? Иначе ще дойда с моята кола, ако бързаш. Не искам да закъсняваш за моя сметка.
— Ще те изчакам — прие тя и взе един вестник от стелажа. После се облегна на стената и огледа много внимателно обстановката, търсейки някакви следи от чуждо женско присъствие. Почувства се невероятно удовлетворена, когато не откри нищо. Макар да осъзнаваше, че реакцията й бе детинска, това не означаваше, че отговорът бе същият и за другите нощи. И терзанията й продължаваха. Карол знаеше, че просто трябва да се научи да се прави на незаинтересована, докато й мине. Надяваше се това да отзвучи накрая, защото тръпката й към него беше безнадеждна при пълната липса на интерес от страна на Тони.
Десет минути по-късно той се появи отново, облечен в дънки и фланелка за ръгби, с влажни коси и гладко обръснат.
— Съжалявам за преди малко. Напълно съм неадекватен, докато не си взема душ. Сега ми обясни пак какво става. Спомена свидетел.
Карол му разказа малкото, което знаеше, по пътя за колата.
— Това е страхотна новина! — възкликна ентусиазирано Тони. — Първият сериозен пробив, нали?
Тя сви рамене.
— Зависи колко може да ни каже. Ако ни съобщи например, че е видял някакъв червен форд ескорт, това няма да ни придвижи и крачка напред. Трябва да засечем нещо сериозно. Може би нещо като компютърна следа.
— О, да! Теорията за компютъра! Докъде стигна с това?
— Обсъдих я с брат ми. Смята, че е напълно осъществима — отвърна рязко Карол с леден глас, почувствала снизходителното му отношение.
— Страхотно! — запали се той. — Искрено се надявам от това да излезе нещо. Знаеш, че не се опитвах да подценявам идеята ти. Трябваше да работя, като балансирам между вероятностите и реалността, а твоята идея беше извън параметрите ми. Но това е един вид щастливо хрумване по разследването и ние ще се нуждаем от подобни идеи в националната служба за специални задачи. Карол, наистина смятам, че трябва сериозно да обмислиш постъпването си в тази спецгрупа, когато започне да се създава.
— Не мисля, че ще бъдеш очарован от идеята да работиш с мен след това, което стана — отряза го тя с твърд поглед, вперен в пътя пред нея.
Тони въздъхна дълбоко.