Карол се бе отпуснала на давана с Нелсън в скута си и чаша силно питие в ръка и размишляваше за работата, която ги чакаше. Списъкът на компаниите, произвеждащи и разпространяващи периферните устройства и компютрите, необходими на Ханди Анди, за да създаде собствените си образи, бе отчайващо дълъг. Бе казала на Дейв да не избързва с проверката по него, докато не и се отдадеше случай да провери първо компаниите за програмни продукти. Техният списък с купувачи поне ще бъде по-малък и ще може да се засече документацията им за продажбите. Само ако и тук удареха на камък, щеше да склони да пусне хората на Дейв да звънят на десетките номера, които тя старателно бе събрала тази вечер.
— Е, Нелсън, разкарай се — обърна се тя към котарака. — По-добре ще е да си направя една разходка.
Тропането на високи токчета по каменната настилка го прорязваше през делириума от болка така, както жица би нарязала сирене. Толкова баналният ежедневен звук, като се имаше предвид мястото му, се превръщаше в заплаха. Нямаше представа ден ли е, нощ ли е. Колко време бе минало, откакто бе откъснат от собствения му живот? Тони се напъна да бъде нащрек, тъй като звукът се приближи откъм гърба му. Тя се спускаше по стълбите. На последното стъпало чаткането на токчетата замря. После Тони чу тихо кикотене. С бавни стъпки тя мина зад него. Можеше да усети подробното наблюдение, под което се намираше.
Наслади се достатъчно време на гледката, като обикаляше завързаното му тяло, и накрая застана в полезрението му. За момент Тони бе изненадан от великолепното й тяло. От врата надолу би могла да бъде чудесен модел за порносписание. Стоеше с разтворени крака и с ръце на хълбоците. Беше облечена в широко червено копринено кимоно, което падаше свободно, разкривайки изключително червено кожено боди с дупки за гръдните зърна и разцепено до чатала. Черни чорапи обвиваха оформените й мускулести крака, които завършваха с черни обувки на високи, остри токчета. Дори през кимоното Тони можеше да различи ясния силует на едно силно тяло, с добре оформени мускули на ръцете и раменете. Но от позицията, от която висеше, тя събуждаше в него толкова еротика, колкото би събудил един чувал картофи.
— Все още ли ти въздейства това, Антъни? — попита го тя с провлачен глас, като очевидно потискаше смеха си.
Подчертаното произнасяне на името му, на цялото му име, бе последното завъртане на Рубик куба на спомените му. Мозъкът му включи светкавично. И той отвърна:
— Предполагам, че и дума не може да става да почерпиш по напитка, а, Анджелика?
— Радвам се да видя, че не си загубил чувството си за хумор.
— Не. Само достойнството си. Не очаквах това от теб, Анджелика. Нищо в нашите телефонни разговори не можеше даже да ме накара да си представя какво си имала предвид за мен.
— Ти изобщо си нямаше и идея коя съм аз, нали? — заяви с нескрита гордост тя.
— И да, и не. Не знаех, че ти си човекът, който уби всички онези мъже. Но това, което със сигурност знаех, е, че точно ти си жената за мен.
Анджелика се намръщи, сякаш се колебаеше в отговора. Обърна се и провери камерата.
— Трябваше ти достатъчно време, за да стигнеш до това прозрение! Имаш ли представа колко пъти само ми затваря телефона?! — Гласът й звучеше по-скоро ядосано, отколкото обидено.
Тони усети опасността и се опита да намери успокояващи думи.
— Причината беше, че имах личен проблем, а не беше заради теб.
— Имаше проблем с мен! — сряза го тя, като се приближи до каменната пейка до стената. Взе друга касета и се върна отново към камерата.
Тони се пробва отново:
— Точно обратното. Винаги съм имал проблеми с жените. Връзките ми не издържаха дълго. Точно затова не знаех как да се държа с теб в началото. Но нещата тръгнаха и ставаха все по-добре. Знаеш, че е така! Знаеш, че чудесно се забавлявахме заедно. Благодарение на теб чувствам, че всичките ми проблеми са зад гърба ми — довърши той тирадата си, като се надяваше, че тя не е усетила неволната ирония в думите му.
Но Анджелика нито беше вчерашна, нито бе глупава.
— Мисля, че можеше да го кажеш по-убедено, Антъни! — отряза го тя с крива усмивка.
— Знаеш, че ти ме надхитри. Уверен бях, че убиецът е мъж. Трябваше да бъда по-внимателен.
С гръб към него Анджелика смени касетата в камерата. После се завъртя на токчетата си и отвърна: