— Така е, защото не са те познавали така, както аз те познавам.
— Продължаваш да го твърдиш. Докажи ми го. Докажи, че знаеш нещо за мен.
Сега вече ръкавицата на предизвикателството беше наистина хвърлена, помисли си Тони. Трябваше да забрави неангажиращото ломотене, с което си изкарваше прехраната. Сега му се налагаше да се бори за живота си. Настъпил бе момента, който щеше да докаже достатъчно убедителни ли бяха основанията му да стане психолог. А мястото щеше да разкрие дали неговата психология бе наистина наука, или просто боклук.
— Фрейзър Дънкан? Обажда се следовател Карол Джордан от полицията в Брадфийлд.
Досега никога не се бе представяла с цялата си титла. Имаше чувството, че всеки момент някой щеше да скочи и ще извика: „О, не! Не си! Накрая разбрахме какво представляваш!“ За щастие това нямаше да се случи днес.
— Да? — отвърна й предпазливо един глас. Лаконичният отговор представляваше въпрос.
— Всъщност брат ми Майкъл Джордан ме насочи към вас. Предполага, че точно вие ще можете да ми помогнете в едно разследване, което провеждаме.
— О, да. И? — Започваше да омеква. — Как я кара Майкъл? Забавлява ли се с новите програмни продукти?
— Мисля, че са любимата му играчка.
Фрейзър Дънкан се засмя.
— Доста скъпа играчка, следовател. А сега, какво мога да направя за вас?
— Става въпрос за „ВиКом 3Д“. Исках да ви питам за него. Строго поверително, ако ме разбирате. Провеждаме много важно разследване на няколко убийства. И една от теориите, които проверяваме сега, е, че нашият убиец може би използва ваши програмни продукти, за да вкара личните си записи от видеокасетите в компютъра. Може би включва и други неща към тях. Това би било възможно, нали?
— Повече от възможно. Напълно осъществимо.
— Така че молбата ми към вас е да проверите клиентите си, ако пазите документите за продажба.
— Разбира се, че ги съхраняваме. Но не само ние продаваме продуктите си директно. Обаче всеки, който купи програмата от нас, е регистриран в документите за продажбите. Това дава право на всеки наш клиент за безплатен сервиз, ако се наложи. То означава също, че имат предимство при получаване по пощата на каталози за най-новите ни разработки. — Дънкан се увлече в обяснения. — Ако ви разбирам правилно, следовател, вие искате да получите достъп до нашите основни данни?
— Прав сте. Става въпрос за разследването на няколко убийства и информацията би могла да бъде ключова за нас. Освен това държа да подчертая, че всичко това ще остане строго поверително. Аз лично ви гарантирам, че вашите данни ще бъдат изтрити от системата ни веднага, щом като свършим с проверката — каза Карол, като се опитваше да не звучи като просяк.
— Не знам — каза Дънкан колебливо. — Не бих казал, че идеята ви ми допада, още по-малко пък колегите ви да тропат по вратите на клиентите ни.
— Това няма да стане, господин Дънкан. В никакъв случай. Искаме просто да вкараме списъка в Системата за изключително важни разследвания на Министерството на вътрешните работи и да засечем информацията с наличните данни. Ще предприемем действия само при евентуални съвпадения, на които се натъкнем, на хора, попаднали вече в системата.
— Вие серийния убиец ли преследвате? — попита неочаквано Дънкан.
Какво ли искаше да знае, учуди се Карол за момент.
— Да — отвърна, като се надяваше да е заложила на печелившия коз.
— Ще ви се обадя след малко, следовател. Само да се уверя, че точно вие сте лицето, за което се представяте.
— Няма проблеми. — След това му даде главния номер на централния полицейски участък. — Помолете ги да ви свържат с мен — в стаята на екипа „ХОЛМС“, на улица „Скаргил“.
Следващите пет минути минаха в тревожно очакване. Нетърпението й нарастваше. Телефонът едва успя да звънне, когато тя грабна слушалката.
— Следовател Джордан.
— Задължена си ми, сестричке!
— Майкъл!
— Тъкмо казах на Фрейзър Дънкан какъв уважаван човек си и въпреки всичко, което е чувал за полицията, може да ти се довери.
— Обичам те, братле! Сега изчезвай от телефона и ми дай човека!
След един час данните от „ВиКом“ бяха в компютърната мрежа на „ХОЛМС“ благодарение на способностите на Дейв Улкот и чудесата, които правеше днес модерната технология. Карол го бе насочила към Фрейзър Дънкан, след като се бяха споразумели за задължителните правила при използването ни информацията. После бе принудена да слуша края на разговора, който Дейв довърши и който се състоеше от непознати изрази като „честота на предаване на информацията“ и „АБСП файлове“.