Карол седеше до Дейв, докато той работеше на един от компютрите.
— Добре. Имаме списъка от Суонси на всички в радиус на тридесет километра от Брадфийлд, които имат някоя версия на „Дискавъри“. Имаме също списъка от „ВиКом“ на хората, които са купили техни програмни продукти. Натискаме този клавиш, слизаме по това меню, правим този избор, натискаме тук и сега изчакваме машината да потърси съвпадения.
Една минута, която й се видя цяла вечност, нищо не се случи. После на екрана проблесна едно съобщение: „Открити две съвпадения. Желаете ли списък?“
Дейв натисна бутона за потвърждение. На екрана се появиха две имена с адреси.
1. Филип Крозиър, „Браутън Краг“ №23, Шефийлд Роуд, Брадфийлд ВХ 46, J.B.
2. Кристофър Торп и Анджелика Торп, улица „Грегъри“, Мурсайд, Брадфийлд ВХ 6, L.R.
— Какво означава това? — попита Карол, посочвайки двойката имена.
— „Дискавъри“ е регистриран на името на Кристофър Торп, а програмният продукт е бил купен от Анджелика — обясни Дейв. — С натискане на този избор в програмата компютърът сортира не само адресите, но също и имената. Е, Карол, вече имаш нещо. Независимо какво означава, ние трябва да проверим.
Пени Бърджес крачеше по грубата напукана варовикова настилка. Небето бе яркосиньо, типично за ранната пролет. Тревата по ливадите започваше да придобива цвят и изглеждаше повече зелена, отколкото кафява. От време на време във въздуха прелитаха чучулиги и разливаха песента си наоколо. Каква наслада за ушите й, мислеше си Пени. Тя се съживяваше само в два случая. Или когато беше по следите на някоя гореща история, или когато се качваше из голите йоркширски хълмове. Навън, в откритите простори, тя се чувстваше волна като чучулига. Разтоварваше се от цялото натрупано напрежение. Никакви спешни новини, никакви спорове, които трябва да бъдат изгладени; никаква необходимост да хвърля поглед през рамото си, за да се убеждава, че винаги е пред съперниците си. Просто небето, полята, невероятният варовиков пейзаж и тя сред тях.
Без никаква причина Стиви Макконъл изплува в мислите й. Той никога повече нямаше да види небето, никога отново нямаше да се разхожда през полето и да наблюдава смяната на сезоните. Пени благодареше на бога, че имаше силата да изложи нещата така, че виновните да си платят за тази нелепа загуба.
Къщата на Филип Крозиър бе тясна триетажна модерна градска постройка с тераси. Приземният етаж бе зает главно от вътрешния гараж. Карол, седнала в колата, я огледа от горе до долу.
— Ще влезем ли вътре, мадам? — попита я младият следовател, седнал на шофьорското място до нея.
Тя помисли за момент. В идеалния случай би искала Тони да е с нея, когато разпитва хората, чиито имена извади компютърът. Опита се да се обади отново вкъщи. Никакъв отговор. Клер каза, че все още не се е появявал и в офиса, което я изненадало, тъй като имал уговорена среща за девет и половина. Карол бе завъртяла край къщата, но тя изглеждаше по същия начин, както и предишната вечер. Сигурно е запрашил нанякъде с някоя дама, реши тя, и сега се забавлява, докато тя обикаляше да го търси. В такъв случай си заслужава да пропусне разкриването на Ханди Анди, помисли си тя. Като не успя да открие Тони, Карол се опита да намери поне Дон Мерик, за да я подкрепи. Но той беше излязъл, за да проверява собствениците на другите джипове „Дискавъри“. Единственият човек, когото можа да намери и който не бе ангажиран с някаква спешна работа, бе следовател Морис. Той имаше само три месеца служба в системата.
— Можем също да видим дали той е вътре — предположи Карол. — Въпреки че най-вероятно е на работа.
Прекосиха пътеката към къщата. На Карол й направиха впечатление дребните детайли като педантично подкастрената ливада и елегантно оформения жив плет. Къщата съвсем не подхождаше на описаната в профила на Тони. Дори по-скоро приличаше на домовете на жертвите по отношение на цената и местоположението, отколкото да е на човек, който се стреми към техния начин на живот. Карол натисна звънеца и отстъпи назад. Тъкмо се канеха да се откажат и да си тръгнат към колата, когато тя чу стъпки, слизащи по стълбището. Вратата се отвори широко и на прага й се появи един едър, набит негър, обут в сини панталони и алена тениска. Като допълнение беше бос. Едва ли изглеждаше много по-различно от описанието на Тери Хардинг. Сърцето на Карол спря за момент. После си припомни, че Крозиър може би не е единственият човек, който има достъп до своите програмни продукти и джипа си. Все пак заслужаваше си да бъде разпитан.