— По дяволите!
— Какво става? — попита Дейв, неочаквано разтревожен.
— Видя ли това? Кристофър Торп от Сийфорд?
— Да. Е, и? Карол смята, че той няма връзка с нашия тук. Искам да кажа, че онзи е имал обвинения в мъжка проституция, а този тук, в Брадфийлд, изглежда е женен, защото жената на неговия адрес носи неговата фамилия. А освен това как си представяш да наемаш момчетата, които се пускат из доковете за една нощ, като ги развозваш с такъв лъскав джип „Ленд роувър Дискавъри“!
Мерик поклати глава.
— Не. Схванали сте погрешно нещата. Познавам този Кристофър Торп от Сийфорд. Работех в Нравствения отдел там, преди да попадна тук, спомняш ли си? Аз го арестувах по две от тези обвинения в проституция. Въпросният Торп по това време бе свършил половината от необходимото за смяна на пола. Имаше цици и всички останали мъжки атрибути. Опитваше се да събере достатъчно пари за операция, като се пускаше на моряците. Познай какъв беше работният му псевдоним? Кристофър Торп не е женен за Анджелика Торп! Той е Анджелика Торп!
— По дяволите! — повтори възклицанието на колегата си Дейв.
— Дейв, къде, за бога, се е дянала Карол?
Анджелика стоеше пред него с ръце на хълбоците, засукала единия край на устата си.
— Не можеш, нали? Не можеш да го докажеш, защото не знаеш нищо за живота ми.
— В известен смисъл си права, Анджелика. Не знам фактите от живота ти — започна предпазливо Тони, — но мисля, че поне долавям контурите. Майка ти вероятно не може да се похвали, че е била пример за такава — почти съм убеден, че не те е обичала. Не е изключено да е имала проблеми с алкохола или дрогата, или просто не е разбрала от какво се нуждае едно малко дете. И в двата случая не те е карала да се чувстваш обичана, когато си била малка. Прав ли съм?
Анджелика гледаше намръщено.
— Продължавай! И без това си копаеш гроба!
Тони почувства тръпка на ужас, която вцепени мозъка му. Ами ако грешеше? Какво щеше да стане, ако тази жена се окажеше изключение от всички стандартни варианти, до които се опитваше да я сведе през цялото време на разследването? Не искаше да мисли какво го чака, ако този сериен убиец произхождаше от някое чудесно, щастливо семейство. Отпъждайки съмненията си като лукс, който не можеше да си позволи точно сега, Тони продължи да сондира:
— Баща ти не се е навъртал много около вас, докато си раснала. Никога не ти е показвал, че е горд със сина си, въпреки че ти сигурно си опитвала всичко възможно, за да му се харесаш. Чудила си се как да го накараш да почувства тази гордост. Майка ти е очаквала прекалено много от теб. Казвала ти е, че си мъжът в къщата. Наказвала те е всеки път, когато си се държала като дете, каквото си била, вместо като мъж, какъвто е искала да се преструва, че си.
Лицето на Анджелика трепна неволно, чувайки собствената си история от чужда уста. Тони спря.
— Продължавай — изръмжа тя през стиснати зъби.
— Не ми е много удобно да говоря прегънат на две в това положение. Не можеш ли да охлабиш малко въжето и да ме оставиш да се изправя?
Тя поклати глава с нацупени като дете устни.
— Не мога да те виждам от тази позиция както трябва — изпробва нова тактика Тони. — Имаш невероятно тяло, сигурно го знаеш. Ако това ще бъде последното нещо, което ще видя, поне ме остави да му се насладя напълно.
Тя изви настрана главата си, като че ли анализираше думите му наум, за да провери истински ли са, или лъжливи.
— Добре — отстъпи накрая. — Но това не означава, че нещо се променя — допълни тя и се приближи до скрипеца, за да го охлаби. Освободи около петдесет сантиметра от въжето.
Тони не можа да преглътне писъка от болката, която преряза раменете му, когато мускулите му бяха освободени от напрежението, което ги бе изпънало до краен предел.