— Морис! — извика тя колегата си. — Закарай ме до някой телефон! Бързо!
„Каквото и да става на улица «Грегъри», то можеше да почака. Дон очевидно не може“ — помисли си тя.
Изтощен, Тони бе потънал в някаква кошмарна делириумна дрямка. Ледената вода, която го обля през лицето, го хвърли изведнъж в другата крайност и той дойде в съзнание — истинска агония за него. Вдигна сепнато глава, което му причини невероятна болка.
— Ооо — изстена той.
— Спокойно! — сряза го Анджелика.
— Прав бях, нали? — едва продума Тони през залепналите си устни. — Имала си време да го обмислиш и знаеш, че съм прав. Искаш убийствата да спрат. Те е трябвало да умрат. Заслужавали са го. Разочаровали са те, изневерили са ти. Но всичко това сега може да се промени. С мен ще бъде различно, защото аз те обичам!
Скованата маска на лицето й се смъкна пред очите му, ставайки по-мека и нежна. Тя му се усмихна.
— Знаеш ли, никога не съм си падала само по секса. Можех да го получавам, когато си поискам. Мъжете ми плащаха за това. Плащаха много пари за секс. Ако те интересува, точно така събрах парите за операцията. Те винаги са ме желаели! — Гласът й бе пълен с някаква странна смесица от гордост и гняв.
— Виждам защо е било така — излъга Тони и докара на лицето си изражение, което се надяваше да наподобява поне малко страст и възхищение. — Но това, което ти винаги си желала всъщност, е било любовта, нали? Копняла си за нещо повече от гол секс по улиците, лишен от чувства, или телефонен секс без зрителен контакт. Господи, ти заслужаваш да бъдеш обичана! Наистина! Именно това мога да ти дам аз, Анджелика. Любовта не е само физическо привличане, въпреки че бог ми е свидетел, ти наистина си невероятно привлекателна. Любовта е също уважение, възхищение, очарование от някого. А аз изпитвам всичко това към теб. Анджелика, можеш да имаш това, което винаги си желала. Можеш да го имаш с мен.
Недоверието беше ясно изписано по лицето й. Тони можеше да види как част от нея отчаяно искаше да му повярва, да избяга в света на нормалните връзки. Но тази част трябваше да се пребори с другата, която имаше толкова ниско ниво на самоуважение, та се съмняваше и изобщо не можеше да си представи, че някой, който заслужава да бъде обичан, би искал да я обича. А най-същественото от всичко бе подозрението й, което я държеше нащрек, да не би да бъде уловена в клопка.
— Как бихме могли? — попита тя грубо. — Ако не се лъжа, точно ти ме преследваше. В крайна сметка ти си от отбора на полицията. И играеш за тях.
Тони поклати отрицателно глава.
— Това беше, преди да разбера, че ти си същата жена, в която се влюбих по телефона. Анджелика, повярвай ми, любовта е единственото чувство, заради което мога да пренебрегна и служебните си задължения. Да, работих за полицията, но аз не съм от тях.
— Ти си като фурнаджийска лопата. Днес с тия, утре с ония. Ти си се опитвал да ме пипнеш, Антъни, за да ме вкараш в панделата. И очакваш да ти повярвам?! Трябва да ме смяташ за пълна глупачка!
— Точно обратното. Ако ще говорим за глупаци, това са ония от полицията. Повечето от тях са толкова праволинейни, ограничени и повърхностни фанатици, че един психолог не може да задържи интереса им повече от пет минути. Наистина нямам нищо общо с тях — спореше той отчаяно.
Тя поклати глава по-скоро със съжаление, отколкото с гняв.
— Работиш за Министерството на вътрешните работи. През цялата си кариера си се занимавал със залавянето и лечението на серийни убийци. И очакваш от мен да ти повярвам, че изведнъж си си променил принципите и си станал лоялен към мен? Хайде, Антъни, няма да се вържа на такива глупости!
Тони усети, че силите му го напускат. Просто мозъкът му вече не действаше достатъчно бързо, за да продължава още дълго да я държи на разстояние. Обърна се към нея и продължи жално:
— Не съм правил кариера от залавянето на хора, а само от лечението им. Трябваше да го правя, не разбираш ли? Единствено вътре, в тези места, където работех, можех да открия мозъци, които са достатъчно сложни, за да бъдат интересни. Същото е като да отидеш в зоологическата градина да разгледаш животните. Иска ти се да ги наблюдаваш в естествената им среда, но ако единственият начин да ги видиш някога е зоопаркът, тогава просто отиваш там. Винаги трябваше да чакам, докато ги хванат, преди да започна да ги изучавам. Но ти все още си на свобода, все още си това, което искаш да бъдеш, и съвършено ловко се прикриваш. В сравнение с тях ти си просто върхът. Ти си изключителна. Искам да прекарам остатъка от живота си вдъхновяван от блестящия ти ум. Не мога и да си представя, че някога ще ми стане досадно или скучно с теб. — „Ужасен да, но никога отегчен, със сигурност!“ — помисли си Тони.