Тя стисна устни, докарвайки изражение на пресметнато раздразнение. После кимна към слабините му, където пенисът му висеше клюмнал.
— И ако ме намираш толкова привлекателна, как така изобщо не ти личи?
Това беше единственият въпрос, на който Тони нямаше никакъв отговор.
— И какво точно имаме, Карол? — предизвика я Брандън.
Тя пресече кабинета му, като отбелязваше на пръсти доводите си.
— Имаме транссексуален. Но в неговия случай той не е минал през процеса на изследване и одобрение от Националната здравна служба. Според Дон тук, в Брадфийлд, молбата му за смяна на пола е била отхвърлена. Затова се е наложило да събере пари за операцията, като е правил секс, продавал се е. Така, до тук знаем, че нашият човек от самото начало е бил отхвърлен като емоционално нестабилен от изследвалите го психиатри. Този транссексуален тип кара същия джип като на заподозрения в убийството на Дамиен Коноли. Имаме съседка, която е убедена, че Анджелика Торп е видял сметката на кучето й. То е било убито две седмици преди първото убийство. Анджелика Торп е купила програмни продукти, които й позволяват да прехвърля видеообрази в компютърната система. А това съвпада с теорията за поведението на убиеца, развита от мен и потвърдена от нашия психологически профил. Тя дори живее в такъв тип къща, какъвто Тони бе описал! — спореше Карол ожесточено и разпалено.
— И като Кристофър Торп тя определено пак не беше цвете за мирисане — допълни Дон.
— Искам да се посъветваме с Тони за тая история — изправи се Брандън.
— Аз също! — процеди Карол през зъби. — Но той очевидно си е намерил по-интересно занимание за днес. — Една неочаквана мисъл я удари като гръм от ясно небе. Коленете й омекнаха и тя се спусна на най-близкия стол. — О, господи! — простена тя.
— Какво има? — попита загрижено Брандън.
— Тони. Не се е обаждал на никого, откакто излезе вчера от тук. Имаше две уговорени срещи за днес, според думите на секретарката му, но той не се е появил на работа. Дори не се е обаждал по телефона. Снощи не си беше вкъщи, а и сега още го няма. — Думите на Карол увиснаха във въздуха като облак отровен дим. Пристъп на гадене стегна стомаха й и почти я задуши. Успя да овладее някак себе си под съсредоточения поглед, който Брандън отправи върху нея.
С треперещи пръсти тя взе копието от профила, което беше на бюрото на Брандън. Бързо прехвърли страниците му, докато намери това, което търсеше.
„Възможно е следващата му цел да бъде полицай. Може би дори някой, който работи по разследването. Само това не би било достатъчен мотив за убиеца, за да го избере. Жертвата трябва също така да пасне на изискванията, които той е изградил в съзнанието си, за да може убийството да добие пълното си значение за него. Горещо препоръчвам на всички полицаи, които намират в себе си нещо общо от профила на живота на жертвата, да бъдат изключително бдителни през цялото време. Да наблюдават за всякакви подозрителни превозни средства, паркирани край домовете им, и да бъдат нащрек дали не са следени от или до работата им и на обществени места.“
— Помислете за това, сър. Спомнете си профила на жертвата. Сър, та Тони съвършено пасва към него!
Брандън не искаше да повярва в предположението на Карол.
— Не са минали осем седмици. Не е времето!
— Но днес е понеделник! Не забравяйте, че точно Тони споменаваше, че е много вероятно графикът му на изпълнение да се ускори, ако нещо го травматизира! Стиви Макконъл, сър! Помислете си за цялата гласност, която се даде по случая. Фактът, че друг човек е отнесъл почестите за неговите престъпления. Вижте, то е тук.
„… Другият възможен сценарий е някой невинен човек да бъде обвинен за убийствата. Това би било такава обида за самолюбието му, че може да го накара да извърши следващото си убийство преди планирания ден.“
— Сър, трябва да действаме по тази следа веднага!
Ръката на Брандън бе вече върху телефона, преди Карол да успее да каже последното си изречение.
Входната врата водеше направо към къщата. Надолу по стълбите обстановката просто не можеше да има по-нормален вид. Малкият хол бе обзаведен скромно, но уютно, с две кожени канапета и едно кресло, облицовано в приятно зелен нюанс. Имаше телевизор, видео, средно скъпа стереоуредба, а до тях малка масичка с натрупани под нея списания „Ел“. Два плаката на бели китове в океана висяха на стената. Единствената полица за книги съдържаше подбрана научна фантастика и няколко романа на Джаки Колинс. Карол, Мерик и Брандън се движеха предпазливо из стаята, минаха под стълбището и влязоха в кухнята. Тя бе педантично лъсната, като образцова аптека. Всичко бе чисто и подредено на мястото си. На стелажа за сушене на съдовете видяха една чаша, една чиния, една вилица и един нож.