— Имаше щастието да срещнеш един първокласен представител на професията ни — усмихна се Карол.
— Сега поне знам накъде духа вятърът — отвърна Тони. Докато казваше това, той усети една дъждовна капка на лицето си.
— По дяволите! — извика Карол. — Точно от това се нуждаем сега! Виж, можем ли да се видим утре? Мога да взема всички материали по този случай и да ги прегледам набързо предварително. После можеш да ги прелистиш и ти.
— Добре, в моя кабинет в десет, става ли?
— Прекрасно. Как да те намеря?
Тони даде напътствия на Карол и остана да я наблюдава, докато тя се отдалечаваше надолу по алеята. Интересна жена. А също и привлекателна. Повечето мъже биха се съгласили с него. Имаше моменти, когато почти желаеше да може да намери не толкова сложен отзвук в себе си. Но той бе копнял прекалено, докато стигна точката, отвъд която не би допуснал да бъде привлечен от жена като Карол Джордан.
Минаваше седем, когато Карол успя най-после да се върне в централното управление на полицията. Когато позвъни на вътрешния номер на Джон Брандън, бе приятно изненадана да го открие все още на бюрото му.
— Качвай се.
Горе почудата й бе още по-голяма, когато се появи на вратата на секретарката и го намери да пълни с конска доза кафе две димящи чаши.
— Мляко и захар?
— Не, благодаря. Това е неочаквано удоволствие.
— Отказах пушенето преди пет години — довери й Брандън. — Сега единственото, което ме поддържа, е кофеинът. Влез насам.
Карол пристъпи в офиса, горяща от любопитство. Никога преди не бе прекрачвала този праг. Тапетите бяха в кремав пастелен тон, мебелите, същите като тези в офиса на Крос, с тази разлика, че тук дървото блестеше и липсваха одрасквания, изгаряния от цигари и издайнически кръгове от горещи чаши. За разлика от другите шефове Брандън бе лишил стените си от украсата на полицейски снимки и поставени в рамка отличия и грамоти. Вместо това беше избрал пет-шест репродукции на картини от началото на века, изобразяващи улиците на Брадфийлд. Все пак гамите бяха мрачни, често почти просмукани от дъжда, и отразяваха грандиозната гледка от прозореца на седмия етаж. Единственото нещо в стаята, което съвпадна с очакванията й, се оказа снимката на жена му и децата му, подпряна на бюрото. Дори тя не бе направена в дървена поза пред обектива във фотото, а бе увеличено копие от ваканционен миг, запечатан на борда на една яхта. Заключение: въпреки впечатлението, с което Брандън се опитваше да заблуди другите, че е едно честно, обикновено ченге, всъщност бе далеч по-сложен и сериозен под повърхността.
Той махна на Карол, посочи й двата стола пред бюрото си, после седна от другата страна.
— Има едно нещо, за което искам да сме наясно — започна Брандън направо. — Ти докладваш на шефа на отдела ти, Крос. Той отговаря за тази операция. Обаче искам за мен копия от всички твои доклади, както и тези на доктор Хил. Освен това искам да знам всяка теория, до която вие двамата достигнете, дори още да не сте готови да я напишете на хартия. Мисля, че ще успееш да се справиш с това.
Карол повдигна вежди.
— Има само един начин да разбера, сър.
Устните на Брандън трепнаха в полуусмивка. Винаги бе предпочитал честността пред глупостите.
— Добре. Сега искам да се увериш, че имаш достъп до всички материали по тези убийства. Ако имаш някакви проблеми с това или имаш усещането, че някой се опитва да пречи на теб и доктор Хил, искам да ми кажеш незабавно, независимо кой е виновен. Ще говоря утре сутринта лично с екипа, за да се уверя, че никой не се съмнява в това, какви са новите правила. Имаш ли нужда от нещо, с което да мога да ти помогна?
Следващите дванайсет часа от деня щяха да бъдат началото, помисли си Карол уморено. Да обичаш предизвикателствата винаги е било добре. Но този път, изглежда, тази любов щеше да бъде трудна битка.
Тони затвори вратата зад себе си. Пусна папката и се облегна на стената. Имаше това, което бе искал. Сега вече предстоеше борба на нерви и надхитряне. Неговата проницателност и усет срещу барикадата на престъпника. Някъде в мотива на тези престъпления лежеше пътят през лабиринта, който водеше право в сърцето на убиеца. Тони трябваше да попадне някак на този път, като се пази от заблуждаващи сенки, и да внимава, за да не се загуби в коварните шубраци.
Той се отлепи от стената, внезапно почувствал се много изтощен, и се запъти към кухнята, като развърза вратовръзката и разкопча ризата си в движение. Една студена бира и после можеше да прегледа малобройната си колекция от вестникарски изрезки от предишните три убийства. Тъкмо бе отворил хладилника да грабне една бира „Бодингтън“, когато телефонът иззвъня. Блъсна вратата, за да се затвори, и вдигна слушалката, докато си играеше с кутийката в другата си ръка.