Крос пое дълбоко дъх. Ако нещо се промени, то бе единствено изражението му, което стана още по-благосклонно.
— Както вече знаете, не съм човек, на когото му се отдава да прави хипотези, които да предхождат доказателствата. Така че трябваше с неохота да призная официално връзката между убийствата заради истерията, създадена от пресата, която идеше да се стовари върху нас — довърши той и посочи към няколкото вестника в ръцете на детективите. — Обаче в светлината на последното убийство ние ще трябва да променим стратегията си. Така вчера следобед обединих разследванията по четирите убийства в едно главно.
В стаята се разнесе одобрителен шепот. Дон Мерик се наведе напред и промърмори в ухото на Карол:
— Направо е като фурнаджийска лопата!
— Бих желала да си сменя по-често чорапите вместо убежденията — кимна тя.
Крос гледаше свирепо в тяхната посока. Не би могъл да чуе забележките им, но че съзря движещите се устни на Карол, бе достатъчна улика.
— Спокойно — извика той строго, — още не съм свършил. Не е нужно да имаш кой знае какви детективски способности, за да разбереш, че това място е твърде малко за нас и нормалната работа на полицейския ни участък, така че колкото по-скоро свършим тук тази сутрин, толкова по-скоро ще преместим операцията в предишния ни участък на улица „Скаргил“, който бе затворен преди шест месеца. През нощта там работиха хора по поддръжката, компютърни специалисти и инженери от „Бритиш Телеком“, които го върнаха отново в работно състояние. Поне временно.
Над стаята се разнесе недоволен стон. Никой не бе проронил и сълза, когато старата викторианска сграда на улица „Скаргил“ бе затворена. Изложена на течение, неудобна, с недостатъчни места за паркиране, малко тоалетни — всичко освен, разбира се, килиите, които бяха в излишък. Сградата е била белязана вече за събаряне и построяване отново. Но общата диагноза — недостатъчно пари в бюджета — попречи проектът да започне да се изпълнява.
— Знам, знам — прекъсна Крос оплакванията им, — но само така ще бъдем всички под един покрив. Така ще мога да контролирам работата ви и да ви държа под око. Аз нося цялата отговорност по това разследване. Ще имате двама следователи, на които да докладвате — Боб Стансфийлд и Кевин Матюс. Те ще ви разпределят задачите за минута. Следовател Джордан също ще бъде ангажирана по инициатива на господин Брандън, но малко по-иначе. — Крос направи пауза. — Сигурен съм, че всички ще искате да й сътрудничите.
Карол държеше главата си високо вдигната и се огледа наоколо. Лицата, които успя да види, показваха предимно нескрит цинизъм. Няколко глави се обърнаха към нея. В погледите им нямаше и грам съчувствие и топлина. Дори тези, които бяха склонни да подкрепят инициативата с психологическия профил, бяха недоволни, че главната работа се оставяше в ръцете на една жена вместо на някой мъж.
— Така че Боб ще поеме отговорността по разследванията на следовател Джордан — случаите с Пол Гибс и Адам Скот, а Кевин ще се заеме с вчерашния труп и Гарет Финеган. Екипът на „ХОЛМС“ вече е уведомен и ще започне да вкарва наличните данни в компютрите си веднага щом експертите направят необходимите свръзки. Следовател Дейв Улкот, когото някои от вас може би ще си спомнят, тъй като беше сержант при нас, ще отговаря за разследването на екипа „ХОЛМС“. Свърших вече, господин Брандън.
Крос отстъпи назад и махна на заместник-шефа на полицията да се приближи. Жестът му беше някъде на границата на високомерието и любезността.
Брандън застана за момент да огледа стаята. Никога не му се беше налагало да предприема толкова важна стъпка. Повечето от детективите в стаята бяха преуморени и объркани. Много от тях бяха работили по някое от предишните убийства месеци наред с малката надежда да стигнат до нещо. Способността на Том Крос винаги да се мотивира беше легендарна, но дори той трябваше да приеме, че ги чака трудна борба, защото досега само им пречеше с твърдоглавия си отказ и инат да признае, че престъпленията бяха свързани. Време беше да го бият на собствената му игра. Откровеността никога не е била от силните черти на Брандън, но той бе репетирал цяла нощ и сутринта. Под душа, пред огледалото, докато се бръснеше, наум, докато дъвчеше препечената филийка и яйце, в колата, на път за участъка. Преди да започне, пъхна едната си ръка в джоба на панталона и кръстоса пръстите си за късмет.
— Това вероятно е най-трудната задача в професионалната кариера на всеки от нас. Доколкото сме запознати, този тип действа само в района на Брадфийлд. В известна степен се радвам, че е така, защото никога не съм виждал по-добър екип детективи, както тези тук. Ако някой може да пипне това копеле, това сте всички вие. Имате сто и десет процента подкрепата на шефовете си и всички средства, от които се нуждаете, ще ви бъдат предоставени, независимо дали това се харесва на политиците или не — Войнственият и решителен тон на Брандън спечели одобрителен шепот и кимания в стаята. — Ще трябва да проправяме пътища тук в много отношения. Всички знаете за плановете на Министерството на вътрешните работи да създаде Национална служба за изграждане на психологически портрети на престъпниците, които се проявяват повече от един път. Е, ние ще бъдем опитните мишки. Доктор Тони Хил, който е експертът на министерството, се съгласи да работи за нас. Разбира се, знам, че между вас има и такива, които смятат, че психологическият профил е чиста загуба на време. Но дали го харесвате или не, то е част от нашето бъдеще. Ако му съдействаме и работим с него, ще имаме много по-голям шанс да доведем тази специална задача до такъв край, какъвто бихме искали. Ако го разсърдим и прогоним, сами си слагаме главата в торбата. Това ясно ли е на всички тук?