Карол се усмихна мрачно.
— Просто ме насочи и аз ще хукна като ловджийско куче. Какво имаше предвид, когато каза, че се чудиш дали е знаел, че Дамиен Коноли е ченге?
Тони прекара пръсти през косата си, при което тя остана да стърчи като на пънкар.
— Добре. Имаме значи два сценария. Ханди Анди може би не е бил наясно, че Дамиен Коноли е ченге. Може би е просто съвпадение, особено неприятно съвпадение за колегите му, но въпреки това само съвпадение. Това обаче не е сценарият, който ми допада, защото от прочетеното и като се основавам на малкото, което знам до тук, излиза, че убитите не са случайни жертви, белязани на око. Според мен нашият човек избира грижливо жертвите си и планира всичко в детайли. Не си ли съгласна?
— Той не оставя нещата на шанса, това е очевидно.
— Така. Тогава алтернативата е, че Ханди Анди е знаел много добре, че четвъртата му жертва е полицай. Това само по себе си води до две други възможности. Ханди Анди е знаел, че пречуква ченге, но този факт е нямал никаква връзка със смисъла, който той влага в убиването. С други думи, Дамиен Коноли е паснал на всички критерии, които Анди изисква от жертвите си. Затова той е щял да умре, независимо дали е ченге или шофьор. Другият сценарий, който ми допада повече, е следният: фактът, че Дамиен е ченге, е решаващият довод за Ханди Анди да избере точно него за поредната си жертва.
— Искаш да кажеш, че по този начин той ни натрива носа? — попита Карол.
Слава богу, тя се оказа бързо схватлива. Това много щеше да улесни работата му. Издигаше се в очите му — освен привлекателен външен вид не беше и безмозъчна. Тези две качества щяха да направят повишението й по-лесно.
— Да, твърде възможно е — потвърди Тони. — Но мисля, че е по-вероятно да го е направил от суетност. Смятам, че е започнало да му писва от упорития отказ на шефа ви Крос да признае съществуването му. В собствените си очи той е просто най-добрият. И заслужава признание. И това желание да го признаят, е било противопоставено на отказа на полицията да признае, че зад всички убийства стои само един извършител. Добре, „Сентинъл Таймс“ е спекулирал с възможността за сериен убиец от втората жертва насам, но то не е същото, както полицията сама да го потвърди. Може би и аз несъзнателно съм налял масло в огъня след третото убийство.
— Имаш предвид интервюто, което даде за „Сентинъл Таймс“?
— Да. Предположението ми, че е възможно да действат двама убийци, вероятно е разгневило Анди, задето не е признат като майстор в занаята си.
— Боже мой! — възкликна Карол, раздвоена между отвращението и очарованието. — Затова той е излязъл и е видял сметката на първия полицай, та да ни накара да го вземем на сериозно.
— Това е вероятност. Разбира се, не може да бъде случаен полицай. Въпреки че е хвърлил око на полицията, важното за Ханди Анди, неговата главна директива, си остава жертвата да се вмести все пак в неговите много лични изисквания.
Карол се намръщи.
— Значи това, което искаш да кажеш, е, че Коноли по някакъв начин е различен от другите ченгета?
— Така изглежда.
— Може би става въпрос за неговата сексуалност. Имам предвид, че в полицията няма много гейове. А и тези, които са такива, така дълбоко се прикриват, че човек никога не би могъл да се усъмни в тях.
— Оу! — засмя се Тони и изпъна ръце, сякаш да я парира. — Недей да теоретизираш, без да имаш данни. Все още не знаем дали Дамиен е бил гей. Това, което може да ни бъде от полза, все пак е да разберем какви смени е работил в последно време. Да кажем, последните два месеца. Това ще ни даде представа по кое време си е бил вкъщи и ще улесни полицаите, които ще разпитват съседите му. Трябва да разчитаме също на колегите му, да ги разпитаме, за да проверим винаги ли е оставал сам, или дали понякога е карал някого до вкъщи. Нуждаем се от всичко, което можем да открием за Дамиен Коноли и като човек, и като ченге.
Карол измъкна тефтера си и нахвърли нещо в него, за да не забрави.
— Записки — промърмори извинително тя.
— Има още нещо, което това убийство ни казва за Ханди Анди — продължи Тони бавно, хващайки се за идеята, току-що озарила съзнанието му.