Тя вдигна очи и го погледна нетърпеливо.
— Продължавай.
— Той е много, много добър в това, което върши. Помисли. Един полицейски служител е добре обучен наблюдател. Дори най-тъпото ченге е много по-бдително за това, което става наоколо, отколкото средностатистическия член на обществото. Сега от чутото от теб излиза, че Дамиен Коноли е бил умна глава. Обработвал е наличната информация, което означава, че е бил даже по-схватлив и буден от повечето полицаи. Доколкото разбирам, работата му е била да действа като подвижна енциклопедия на участъка. Много добре е да разполагаш с цялата получена информация за познатите местни престъпници, но ако обработващият данните не е точен, тогава системата е безполезна. Прав ли съм?
— Улучи десетката. Добрият информатор замества цели шест човека. А както всички казват, Коноли е бил един от най-добрите.
Тони се отпусна назад в стола си.
— Значи, ако Ханди Анди е дебнал Дамиен, без да събуди никаква тревога или подозрения у него, нашият човек е много добър. Представяш ли си го, Карол? Ако някой редовно следи всяка твоя стъпка, рано или късно ще се усетиш, нали?
— По дяволите, поне така се надявам — отвърна тя сухо. — Но аз съм жена. Може би интуицията ни е малко по-силна от тази на мъжете.
Тони поклати глава.
— Мисля, че толкова умно ченге като Коноли щеше да забележи, че е следен, освен ако не е имал истински професионалист за опашка.
— Искаш да кажеш, че търсим някого, който е между нас, в полицията? — попита Карол, а гласът й се изви истерично, без да има време да обмисли въпроса си.
— Само предположение. Но не мога да го поддържам, докато не видя всички доказателства. Това ли са? — попита Тони, кимайки към кашона, оставен до вратата в кабинета й.
— Само част от тях. Има още една кутия и няколко папки със снимки в колата. И това е подбрано след доста солидна редакция.
Тони направи гримаса.
— Предпочитах да ги прегледам аз. Да идем да ги донесем.
Карол стана.
— Защо не започнеш с тези тук, докато донеса останалите?
— Искам да хвърля първо едно око на снимките, така че мога също да сляза и да ти помогна.
— Добре, благодаря ти — съгласи се Карол.
В асансьора застанаха на двата противоположни края. И двамата осъзнаваха въздействието от физическото присъствие на другия.
— Акцентът ти не е тукашен — отбеляза Тони, когато вратата се плъзна и затвори. Ако искаше да работи успешно с Карол Джордан, бе нужно да разбере не само как се справя с професионалния, но и с личния си живот. Колкото повече научеше за нея, толкова по-добре.
— Мисля, спомена, че смяташ да оставиш детективската работа на нас?
— Ние, психолозите, сме добри в установяване на очевидното. Нали това казват и тези, които ни критикуват. Твоите колеги, полицаите.
— Точно така. Родена съм в Уорик. После университета в Манчестър и на бърза ръка стигнах до столичното полицейско управление. Ами ти? Не съм много добра по акцентите, но мога да забележа, че си северняк, въпреки че също не звучиш като местен — отвърна Карол.
— Роден съм и израсъл в Халифакс. Завърших Лондонския университет, а после правих докторат по философия в Оксфорд. Прекарах осем години по специални болници. Преди осемнайсет месеца Министерството на вътрешните работи ме потърси, за да проведа това предварително проучване.
„Дай малко, за да получиш много — помисли си Тони с кисела физиономия. — Всъщност кой кого проучваше?“
— Значи и двамата сме аутсайдери? — попита тя.
— Може би това е и причината Джон Брандън да те избере за свръзка между мен и останалите.
Вратата на асансьора се плъзна и отвори. Те пресякоха подземния паркинг и стигнаха до мястото, където Карол бе оставила колата си. Тони вдигна кашона над багажника.
— Трябва да си по-силна, отколкото изглеждаш — каза той задъхано.
Карол грабна папките със снимките и се ухили:
— Имам черен колан по таекуондо. Виж, Тони, ако този маниак е в полицията, какъв тип очакваш да открием?
— Не трябваше да го казвам. Правех хипотези, преди да имам някакви данни, и не искам да придаваш някаква тежест на това предположение. Става ли? Изключи го от мозъка си — каза Тони, като едва си поемаше дъх.
— Добре, но какви биха били белезите? — упорстваше Карол.
Намериха се обратно в асансьора, преди Тони да успее да отговори.
— Поведение, което демонстрира, че си добре запознат с полицейските и съдебните процедури. Но само по себе си това не доказва нищо. В днешни дни има толкова криминални книги по действителни случаи и телевизионни филми за детективи, че всеки би могъл да знае някои доста специфични неща. Виж, Карол, просто го изхвърли от главата си, без предразсъдъци. В противен случай работата, която вършим, е безсмислена.