Втората снимка показваше част от стената и храсталака откъм улицата. Тя бе достатъчно ясна, за да може Тони да съзре по стената малките железни връхчета, останали от оградата, която вероятно е била свалена през войната, за да бъде претопена в оръжие и снаряди. Откъм храстите се виждаха изпочупени клони и смачкани листа. Третата снимка бе запечатала тялото на мъж, проснат по очи на земята, с крайници, изкълчени в странни ъгли. Тони се остави картината да го увлече и погълне, като се опитваше мислено да стъпи в обувките на Ханди Анди. „Как се чувстваш, Анди? Горд ли си от себе си? Беше ли те страх? Ликуваш ли? Усети ли спазъм на съжаление, като изостави обекта на желанията ти? Колко дълго си позволи да те опива тази гледка, тази странна пародия, която създаде? Звукът на стъпки ли те подплаши? Или не ти пукаше?“
Тони откъсна очи от снимките. Карол го наблюдаваше.
За негова изненада за пръв път не се почувства неудобно под женски поглед. Вероятно защото връзката им имаше толкова здрава професионална основа, но без открита надпревара. Напрежението в него задълбочи една бръчка на челото му.
— Мястото, където е намерено тялото. Разкажи ми за това.
— „Кромптън Гардънс“. В сърцето на Темпъл Фийлдс, където свърталищата на гейовете и районите с червените фенери се застъпват. Там е едва осветено през нощта главно защото уличните лампи са винаги варварски разбити от продавачите на секс, които искат тъмнината да скрие деянията им. Сексът там много върви — в храсталаците, по пейките в парка, под дърветата, по праговете на офисите, в сутерените на къщите. Сутеньори, проституция и случайно минаващи. Хора се мотаят там през цялата нощ, но не са от тоя тип, които ще решат да направят услуга, като развържат езиците да кажат дали са видели нещо необичайно, дори да са забелязали — довърши Карол обясненията си, докато Тони нахвърляше записки в тефтера си.
— Ами времето?
— Суха нощ, въпреки че земята бе доста мокра.
Тони се върна към снимките. Тялото бе щракнато от различни ъгли. Следваха снимки за влажната земя в близък план след преместване на тялото. Нямаше видими следи от стъпки, но вместо това се забелязваха късчета от черна найлонова торба под тялото. Той ги посочи с върха на химикала си.
— Знаем ли какви са?
— Боклукчийските торби на отдел „Чистота“ към общината в Брадфийлд. Стандартен образец за офисите, блоковете… Някъде кофите на колела са неуместни. Този модел чували са в употреба през последните две години. Очевидно няма нищо, което да изясни дали парчетата са били вече там, или са хвърлени по едно и също време с тялото — довърши Карол.
Тони вдигна вежди.
— Изглежда, си погълнала дяволски много количество подробности от вчерашния следобед насам.
Тя се ухили.
— Изкушаващо е да се преструвам на супержена, но трябва да призная, че вече имах цел да разбера каквото мога за другите две разследвания. Бях убедена, че са свързани, въпреки че шефът ми не вярваше. И за да бъда справедлива към колегите си, следователите, водещи другите разследвания, трябва да кажа, че ми съдействаха непредубедено. Те не възразиха да преглеждам от време на време събраните от тях материали. Да се поровя в тях цяла нощ, просто опресни паметта ми. Това е всичко.
— Била си на крак цяла нощ?
— Както каза ти — зависи от обстановката. Ще бъда добре до около четири следобед. После умората и недоспиването ще ме сгромолясат, все едно ме е ударил чук по главата — призна си тя чистосърдечно.