— За Адам не. Предполагаемото време на настъпване на смъртта е час преди или след полунощ, но не преди това. С Пол знаем, че прагът е бил чист до три през нощта. Смъртта на Гарет се преценява между седем и девет вечерта, преди тялото да бъде открито. А при Дамиен се знае със сигурност, че в двора е нямало труп поне до единайсет и тридесет — изрецитира Карол, стиснала очи, за да си припомни информацията.
Тони се улови, че е забил хипнотично поглед в лицето й, доволен от свободата, която му се предоставяше от затворените й клепачи. Дори без живите очи той разбираше, че тя имаше класическа красота. Хубав овал на лицето, високо чело, чиста бледа кожа и гъста руса коса, подстригана леко етажирано. Силна решителна уста. Една бразда се появяваше между веждите й, когато се концентрираше. Преценката му бе направена с клинична рутинност така, като че ли бе снимка от медицинския картон за състоянието на някой болен. Защо става така — да срещне жена, която всеки нормален мъж би преценил като привлекателна, а в него нещо се затваряше? Дали защото отказваше да си позволи да почувства първите вълнения и тръпки, които могат да го завлекат до място, където ще изгуби контрол върху себе си и където го дебне съжалението. Карол отвори очи и в тях пробягна изненада, когато установи, че е наблюдавана.
Тони почувства, че ушите му пламват, и се върна обратно към картата.
— Значи той е нощна птица — каза внезапно. — И бих искал да огледам територията му тази вечер, ако мога. Сигурно ще можеш да намериш някой да ме разведе, за да можеш ти да поспиш малко.
Тя поклати глава.
— Не. Ако се справим с това тук до пет, ще се прибера вкъщи и ще дремна малко. Ще те взема около полунощ и тогава ще отидем. Така става ли? — попита след малко.
— Страхотно — отговори Тони, като се изправи на крака и се оттегли на бюрото си. — Стига ти да нямаш нещо против. — Вдигна отново снимките и си наложи да ги погледне пак през очите на Ханди Анди. — Направил е истинска пихтия от този, нали?
— Пол е единственият, който е пребит така жестоко. Гарет има нарези по лицето, но не се е стигнало до крайности. Лицето на Пол е смазано на каша — счупен нос, разбити зъби, раздробени скули и челюст. Аналните наранявания също са ужасяващи. Бил е частично изкормен. Степента на насилие е една от причините, заради която шефът ни чувстваше, че търсим друг извършител. Другият различен момент е, че нито един от неговите крайници не е изкълчен, за разлика от другите три трупа.
— Това ли е този, за когото вестниците писаха, че бил покрит с чували за боклук?
Карол кимна.
— Същата разновидност като парчетата, открити под тялото на Адам.
Преместиха се на Гарет Финеган.
— Ще трябва да помисля сериозно по този случай. Променил е начина на действие поне в два важни аспекта. Първо, мястото на захвърляне варира от Темпъл Фийлдс до „Карлтън Гардънс“. Това все още е запазена територия на гейовете, но все пак е отклонение. — Спря за малко и се разсмя гърлено. — Чуй ме. Като че ли не цялото му поведение е напълно ненормално. Вторият смущаващ момент е писмото и видеокасетата му до „Сентинъл Таймс“. Защо е решил да обяви местоположението на това тяло и не го е повторил с нито едно от другите?
— Мислих за това — обади се Карол — и се чудех дали няма нещо общо с факта, че в противен случай то би могло да лежи там дни наред, може би дори седмици, преди някой да го открие.
Тони нахвърля бележка в тефтера си и посочи с палеца на другата ръка:
— Тези рани по дланите и стъпалата. Знам, че звучи абсурдно, но изглежда почти като че ли е бил разпънат на кръст.
— Патологът също не бе достатъчно луд, за да запише това свое мнение. Но раните по дланите му, в съчетание с двете изкълчени рамене правят разпъването заключение, на което трудно можеш да се противопоставиш, особено като си спомниш, че това вероятно се е случило на Коледа. — Тя се изправи на крака и разтърка очи, за да прогони съня, който натежаваше върху клепачите й. Не успя да удържи дълбоката прозявка, от която чак челюстите й пропукаха. Закрачи напред-назад из малкия кабинет, свивайки рамене, за да поотпусне схванатите си мускули. — Проклетото копеле! — измърмори тя.
— Обезобразяването на гениталиите става дори по-свирепо — отбеляза Тони. — Той на практика го е кастрирал. И фаталната рана — прореза на гърлото. То също е по-дълбоко.
— Това казва ли ни нещо? — попита Карол почти неразбиращо между двете прозявки.